Екипът от археолози начело с н.с. Цоня Дражева, директор на Бургаския музей и Милен Николов направиха нови уникални открития в крепостта "Русокастрон" край село Русокастро. Те показват, че древната твърдина е била от изключителна важност, както през V-IX век след Христа, така и в по-късните години на българското царство. Открити са ценни монети, оръжия, предмети от бита и две погребения - на жена и дете. Всичко това свидетелства за бурния живот, кипял между крепостните стени.

За съжаление, варварските действия по време на военното учение “Щит 82”, са унищожили най-горните пластове от вековната история на Русокастрон. Разкопките са трета поредна година, финансират се по програма за временната трудова заетост на община Камено и от фондация „Русокастрон”. Крепостта Русокастро се намира на 3 км северно от едноименното село в община Камено. Тя е изградена върху висок хълм, разположен в центъра на широка равнина, образувана от р. Русокастренска и нейните притоци. Издигната преди 1500 години на уникална височина – природен феномен, тя заемала изключително стратегическо място.

През късната античност и Средновековието тя е контролирала най-важните пътища между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и северното Черноморие към Босфора и Константинопол, между столиците на Първата българска държава и Византия. Русокастренската крепост е изградена през V в., когато към столицата на Византия -Константинопол, нахлули аварите и плячкосали и опожарили територията на Източна Тракия. Тогава крепостта е защитена освен от естествените високи скали и от здрави крепостни стени.

При разкопките на южната страна през 2008 г. за първи път бяха открити части от двойната укрепителна система, състоящата се от две каменни стени. Те са с дебелина от 1,6 и 2 м., изградени от добре подредени каменни блокове и хоросан на разстояние една от друга на 15 до 23 м. според терена. Многобройни са находките от различни железни, бронзови и костени оръжия и предмети, свързани с въоръжението на военния гарнизон и конструкциите на дървените врати, скари и бойни пътеки. Те потвърждават сведенията от историческите извори и откритите два надписа в крепостта, посветени на големия византийския пълководец Юстин, правнук на император Юстин І, който водил най- тежките войни с аварите.

През 2008 г. бяха проучени и две жилищно-стопански сгради с правоъгълна форма с размери 28 х 24 м, долепени до вътрешната крепостна стена. Вероятно това са били казармите на военния гарнизон с конюшни, ковачници, кухненски и др. стопански части. За първи път през 2008 г. бяха открити водни съоръжения: щерни за съхраняване на вода, които са зидани с камък и обмазани с хидрофобна замазка. Това се е наложило поради увеличаване на жителите и разрастването на крепостта, а и честите нападения и обсади, които прекъсвали връзката с близката река, тъй като в самата крепост горе няма естествени кладенци.

Много важни находки през тази година са свързани с периода ІХ-Х век, когато тя е била главната българска крепост, контролираща строителството на пограничния окоп Еркесията. Освен старобългарска керамика, оръжие и украшения, най-голям интерес предизвика надпис от два реда, написан на кирилица от нач.на Х в., в който се чете старо-българското име Братон /й/ - единствен известен досега ранно-кирилски надпис в Бургаска област.

Надписът е още едно доказателство за присъствието на български гарнизон в крепостта.Предстои аварийна консервация на разкритите крепостни съоръжения и сгради и реставрация на добитите находки. Община Камено, фондация „Русокастрон” и Регионалният Бургаски музей са подготвили проекти за финансиране по европейски фондове, с които да се осигурят средства за реставрация на крепостта и превръщането й в привлекателно за туризъм място. /БГНЕС