Уникален сорт български шам-фъстък бе открит в района на Асенова крепост. Той бе представен по време на Първия балкански симпозиум по овощарство, който приключи работата си вчера. Това, което го прави различен от известните сортове в света, е, че носи белезите и на двата пола, обясни главният селекционер в Института по овощарство проф. д-р Василий Джувинов. Според него в момента учените от Пловдив и Рим проучват новия сорт, за да създадат многостеблен храст или дърво с мъжки и женски цветове. Това ще спести място в засаждането и отглеждането на масивите с шам-фъстък, тъй като досега между два реда женски дървета се слагаше по един ред от мъжкия вид, за да ги опрашва.

Шам-фъстъкът е разнополова орехоплодна култура, която се отглежда предимно в Италия, Испания, Гърция, Средна Азия и САЩ. У нас тя е позната повече като „фисташка”. Размножава се чрез семена, издънки или чрез присаждане на подложка. За да даде плод, цветовете на мъжките и женските растения трябва да се опрашат. Новооткритият сорт в естественото находище в района на Асенова крепост е дърво с двата цвята. Асеновградската фисташка е двуполова и ражда по-малки от обичайните плодове, подчерта проф. Джувинов.

Според него новият вид е диворастящ и затова не става за ядене. Учените от двата института по овощарство в Пловдив и Рим ще се опитат да облагородят уникалните растения и след няколко кръстоски да получат по-едри плодове. Очаква се това да стане след 2-3 поколения, след като се проучи основно естественото находище в района. Освен селекцията на нови видове, участниците в Първия балкански симпозиум обсъждаха и темите за прохождащото в България органично земеделие, внедряваването на нови системи за паралелно капково напояване и минерално хранене на овощните култури, както и технологии за съхраняване и консервиране на плодовете.

Научният форум бе организиран от Института по овощарство в Пловдив със съдействието на Международното дружество по градинарски науки (ISHS), със седалище в Брюксел. В него участваха 77 учени от 19 държави, които се обединиха около идеята, че новите технологии в земеделието носят определен риск за замърсяване на почвата и подпочвените води, който може да бъде избегнат, ако методите се прилагат правилно и научно-обосновано. /БГНЕС