Руският президент Владимир Путин предупреди Запада, че Москва е готова да използва „всички оръжия“ от своя арсенал, включително ядрени, ако руският ексклав Калининград бъде атакуван. Той заяви, че Русия няма планове да напада европейска държава, но ще отговори на западна агресия, ако това се наложи.

Путин говори в четвъртък пред дискусионния клуб „Валдай“ в Москва. Той посочи Калининградска област, която се намира между държавите от НАТО Полша и Литва. Предупреждението му последва военни учения на Алианса в близост до ексклава. НАТО определи маневрите като отбранителни и насочени към укрепване на възпирането, но те предизвикаха сериозна тревога в Москва.

В края на септември Русия предупреди, че ще предприеме ответни действия, ако НАТО се опита да блокира Калининград по въздух или море. „Ученията в Балтийско море, които следват едно след друго... След това опитите да бъдат задържани нашите кораби и плавателни съдове. Всичко това е ескалация. А след това започнахме да чуваме изявления относно Калининградска област“, каза Путин.

„Ако се стигне до пряка атака срещу Руската федерация, в този случай срещу Калининград и евентуално срещу някои други територии, разбира се, въпросът за използването на всички оръжия в арсенала на нашата страна неизбежно и неминуемо ще излезе на дневен ред. Това е неизбежно“, заяви руският президент.

НАТО, няколко европейски държави и Великобритания обвиняват Русия, че води хибридна война срещу тях чрез кибератаки, саботажи и опити за шпионаж. Според тези обвинения целта е да бъде отслабена подкрепата им за Украйна.

Войната на Русия в Украйна, която Москва нарича „специална военна операция“, навлиза в петата си година. Путин не показва признаци, че възнамерява да забави офанзивата. Русия засили ударите по украинската енергийна инфраструктура и по Киев в навечерието на очаквана изключително студена зима.

Междувременно украински атаки с дронове срещу руски петролни рафинерии доведоха до широко разпространен недостиг на гориво. В големите руски градове бяха наблюдавани дълги опашки от автомобили пред бензиностанциите. Ударите по най-големите руски онлайн търговци допълнително увеличиха натиска върху затруднената военновременна икономика.

Украинският президент Володимир Зеленски редовно определя ударите с дронове дълбоко в руска територия като „санкции с голям обсег“. По думите му целта е да бъдат намалени приходите и военният капацитет на Русия и Кремъл да бъде принуден да започне преговори.

В изказването си пред преподаватели и експерти по външна политика и международни отношения Путин призна, че украинските атаки оказват влияние върху руската икономика. Той заяви, че те са стрували на Русия 1% от брутния вътрешен продукт, а украинските военни действия в Черно море са довели до унищожаването на над 100 руски кораба.

„В Черно море – това е бойна зона. Ние нанасяхме удари по военни кораби и плавателни съдове, превозващи военни товари, и почти никога не сме допускали грешка. През цялото това време те [Украйна] са извадили от строя над 100 наши кораба. Е, ние започнахме да отвръщаме и сега от всички страни ни заливат с призиви: „О, моля ви, спрете да правите това“, каза Путин.

По думите му подобна е ситуацията и с петролните рафинерии. „Те [Украйна] открито заявиха, че целта им е да нанесат щети на нашата икономика. Успяха ли? Частично – по наши оценки загубихме около 1% от БВП. И това беше направено умишлено – все пак това са цивилни цели. Е, те получиха огледален отговор“, заяви той. В изказването си Путин не спомена, че Москва започна пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Признанието за икономическите последици дойде ден след като Путин заяви пред новоизбраните депутати в Държавната дума, че руската икономика е стабилна. На изборите подкрепящата президента партия „Единна Русия“ очаквано запази мнозинството си в долната камара на парламента.

Путин използва изказването си пред депутатите и за критики към зависимостта на Киев от финансовата помощ на западните му съюзници. „Грешките, особено сега, са абсолютно недопустими“, предупреди той. След това заяви, че Русия не може „да тича по света и да се унижава, като проси подаяния с протегната ръка“.

„Първо, защото, както вече казах, това е унизително. Второ, никой няма да ни даде нищо и ние много добре знаем това. И трето, и най-важното – ние нямаме нужда от това. Финансовата система и икономиката на Русия са защитени“, каза руският президент.

Макар през последните седмици да дава сигнали, че не възнамерява да се оттегли от войната, Путин заяви, че би предпочел конфликтът да приключи чрез преговори. Преди изборите той каза, че резултатите ще покажат единството на руснаците около армията и нейните цели.

Проучване на независимия социологически център „Левада“ от август обаче показа, че 59% от руснаците подкрепят преминаването към мирни преговори.

Допълнителен знак, че Кремъл не планира да забавя военната операция, са бюджетни документи, според които Русия възнамерява да похарчи 17,1 трилиона рубли, или 205,112 милиарда долара, за отбрана през 2027 г. Сумата е с около 27% по-висока от първоначално заложеното в бюджета и е най-високото ниво от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна.