Инсталацията може да се използва за топене на стомана и други индустриални задачи

Нашата цивилизация използва около половината от цялата енергия под формата на топлина, а не на електричество. Ето защо намаляването на въглеродния отпечатък само в сектора на производството няма да реши климатичните предизвикателства, пред които е изправено човечеството. Производството на топлинна енергия също подлежи на декарбонизация, особено топлинната енергия за енергоемки производства като топене на метали или производство на цимент.

Традиционно слънчевата светлина се концентрира по един или друг начин, преди да достигне до топлоприемника. Обикновено това се прави с помощта на параболични огледала. Топлоуловителят на изследователите от швейцарския ETH Цюрих поглъща фокусираната слънчева светлина и извежда високи температури. Основното предизвикателство е да се направи такъв капан компактен и ефективен, както и устойчив на продължителна работа с големи температурни разлики в двата края: входа и изхода.

Швейцарците са предложили комбинация от прозрачна за светлината кварцова пръчка с диаметър 7,5 cm и дължина 30 cm, в която в единия край влиза фокусираната светлина, и непрозрачен диск от силициев карбид в другия (приемащ) край. Учените подчертават, че именно непрозрачният материал трябва да се намира в приемащия край, за да се постигне максимално преобразуване на светлината в топлина. Силициевият карбид поглъща топлината и я предава по-нататък за използване.

В лабораторията предложеният топлинен капан е захранван със симулация на слънчева светлина, усилена 135 пъти. Изходната температура е 1050 °C. Конкурентни разработки при подобни условия са постигнали температури от не повече от 170 °C в приемната част. Разликата е очевидна. В същото време изследователите все още не са готови да обосноват техническото и икономическото използване на предложените от тях топлинни уловители в практиката. Това ще бъде предмет на ново проучване.