Европа вече се намира в икономическа криза, докато Съединените щати временно се задържат над нея благодарение на огромен финансов балон. Това заявява американският икономист проф. Джефри Сакс в разговор с норвежкия политолог проф. Глен Дизен в подкаста Greater Eurasia от 24 август 2026 г.

Според Сакс войните срещу Русия и Иран, санкциите, протекционизмът и стремежът на Вашингтон да запази световната си хегемония тласкат Запада към икономически упадък. Той смята, че Европа и САЩ не осъзнават в достатъчна степен последиците от собствената си политика.

Икономистът посочва непосредствения ефект от войната срещу Иран върху цените на енергията. Петролът сорт „Брент“ е поскъпнал от около 65 долара за барел преди нападението на САЩ и Израел на 28 февруари до над 90 долара. По думите му цената може да нарасне още, а това би засегнало селското стопанство, торовете, бензина, електроенергията, производството и домакинствата.

Сакс свързва допълнителните рискове с недостига, блокирането на Ормузкия проток и намаляването на производството в богатия на петрол Близък изток. Самата война, смята той, ще струва на САЩ много десетки, а вероятно и стотици милиарди долари, без да се включват разрушенията в региона.

По-големият проблем обаче бил манталитетът, който стои зад конфликтите. Според Сакс САЩ и Европа се опитват да запазят хегемонистични привилегии, наследени от периода на европейските империи и утвърдени от Вашингтон след края на XIX век. Той предупреждава, че стремежът към контрол над търговията, финансите и политиката води до натрупване на дълг, фискален натиск и прекъсване на икономическите връзки.

Европа според него допуска най-големите грешки. Сакс обвинява европейските лидери, че са се отказали от интересите на континента и продължават да следват Съединените щати, вместо да изграждат стратегическа автономия. Той определя Русия като европейска сила с естествени предпоставки за нормални отношения с Европа и критикува антикитайската реторика на Брюксел.

Икономистът описва европейското ръководство като непоследователно и слабо. По думите му Германия се е върнала към милитаризма, Франция е под най-слабото и непоследователно ръководство в съвременната си история, а Италия не действа като държава със стратегическо мислене. Той твърди, че държавите по източния фланг на Европа са обхванати от русофобия и не виждат по-широкия международен контекст.

Сакс изразява уважение към испанския премиер Педро Санчес, който според него се опитва да води по-независима политика. Той твърди, че американската „дълбока държава“ и ЦРУ оказват натиск върху политици, които излизат от общата линия, включително чрез разследвания срещу техни близки и съветници. Тези твърдения са представени от Сакс като политически натиск.

Той припомня, че Европа след 1991 г. е просперирала благодарение на икономическите връзки с Русия. Според него Съединените щати са се страхували от прекалено близки отношения между Германия и Русия, защото това би оставило Вашингтон извън европейско-евразийското икономическо пространство.

Сакс критикува и европейската реакция към ядреното споразумение с Иран — Съвместния всеобхватен план за действие, договорен между Иран, петте постоянни членки на Съвета за сигурност и Германия. След като САЩ се оттеглят от споразумението през 2018 г., европейските лидери според него не са защитили сделката, въпреки че Иран е изпълнявал задълженията си според Международната агенция за атомна енергия.

В разговора е посочено, че европейските правителства преди години са предупреждавали за опасностите от конфронтацията с Русия и за риска Украйна да бъде тласната към гражданска война. Сакс отбелязва, че фигури като Ангела Меркел, Герхард Шрьодер и други европейски лидери някога са поддържали различна линия, но днес тази позиция почти не се чува.

Той описва и заседание на Съвета за сигурност на ООН след нападението срещу Иран, на което не му е било позволено да свидетелства. По думите му европейски посланици са осъдили отговора на Иран, но не са заявили, че агресивната война и убийството на ръководството на държава с почти 100 милиона души противоречат на международното право.

Сакс очертава три възможни сценария: Трета световна война, събуждане на Европа или продължаване на развитието на останалата част от света, докато Западът се затваря чрез протекционизъм и изпада в стагнация. Той определя третия вариант като вероятен, като посочва, че Китай, Индия, Русия, Бразилия, страните от БРИКС и държавите от Африканския съюз представляват около 85% от световното население.

Най-добрият сценарий според икономиста би бил Европа и САЩ да се откажат от хегемонистичната заблуда и да приемат многополюсен световен ред, нормалност и мир. Той смята, че конфликтите са можели да бъдат избегнати и могат да бъдат прекратени чрез взаимноприемливи решения, включително неутралитет на Украйна.

По отношение на американската икономика Сакс прогнозира „масивна финансова преоценка“ през следващите години. Тя може да се прояви като продължителен спад на борсата или като внезапен срив. Според него високите оценки на компаниите, свързани с изкуствения интелект, са създали балон, който временно поддържа икономиката.

Той разделя американската икономика на високотехнологичен цифров сектор с големи оценки и капиталови инвестиции и останалата част от икономиката. Производственият сектор, който Доналд Тръмп е обещавал да възстанови, е загубил около 80 000 работни места от началото на мандата му, твърди Сакс. Автомобилната индустрия според него навлиза в период на остаряване, тъй като е изградена около двигателите с вътрешно горене в епохата на електромобилите.

Сакс отправя остри критики към финансовия министър Скот Бесент, когото определя като мениджър на хедж фонд, неподготвен да ръководи икономика за 30 трилиона долара. Той твърди, че Бесент не проявява интерес към работните места, производителността, благосъстоянието и цената на живота на американците, а се концентрира върху икономически натиск срещу други държави. Според Сакс реакциите към Бесент във финансовите среди вече са белязани предимно от присмех.