Два пъти в историята на нашата планета колосални планински вериги, които се издигат колкото Хималаите и се простират на хиляди километри по-далеч, разделят древните суперконтиненти на две. Геолозите ги наричат ​​суперпланини.

"Днес няма нищо подобно на тези две суперпланини", коментира Дзъи Джу (Ziyi Zhu), докторант в Австралийския национален университет (ANU). Джу е водещ автор на ново проучване, публикувано в списанието Earth and Planetary Science Letters, в което тя и колегите й са използвали циркони, за да проследят кога са се образували тези масивни планини.

В историята на Земята са съществували и други подобни диапазони, оставящи наследство в скалите, образувани в основата им. Една от тях, известна като Трансгондванската суперпланина, е съществувала преди около 650-500 милиона години и се е простирала на осем хиляди километра по източния бряг на Африка.

В Earth and Planetary Sciences Letters екип от Австралийския национален университет събира доказателства, за да покаже диапазон, съществувал преди 2 милиарда до 1.8 милиарда години, който те наричат суперпланината Нуна.

Възходът и падането на тези свръхпланински вериги може да са изиграли решаваща роля в еволюцията на живота на Земята, смятат учените. Първата поява на еукариоти, сложни клетки, които са довели до възникването на животните и растенията, е била преди около два милиарда години, а камбрийската експлозия, когато повечето големи групи животни се появяват за първи път, се е случила преди 541-530 милиона години.

Докторантът Дзъи Джу казва пред IFLScience, че тъй като планините ерозират, някои от материалите, образувани в недрата им, излизат на повърхността.

Гранат

Такива са например гранатите - група минерали, различаващи се по състав, но имащи аналогична химична формула и еднакъв облик на кристалите си. Те обаче се променят с времето и се оказва трудно да се определи от кога датират точно.

Въпреки това, цирконите, кристали, обичани от геолозите, заради лесната възможност за определяне на датирането и запазване на оригиналната си форма, се произвеждат при същите условия.

Цирконите са много разпространени, но носят отличителна следа, когато се образуват около изобилие от гранати: гранатите поглъщат предимно лутеций, оставяйки цирконите уникално изчерпани от този елемент.

Циркон

Джу и съавторите откриват доказателства за циркони с ниско съдържание на лутеций от същия период в Канада, Сибир, Северен Китай и Централна Индия. Днес тези места са широко разпръснати по земното кълбо, но по това време те са били подредени в линия през формиращия се тогава суперконтинент Нуна.

Когато се образуват планини, те изнасят елементи от дълбоко в вътрешността на Земята на повърхността. След това, когато дъждът, вятърът и ледниците издълбаят върховете в продължение на хилядолетия, тези елементи, необходими за живота - като желязо и фосфор - се освобождават и си проправят път през реките към океана.

Това помага за задвижването на системи като климата и въглеродния цикъл, както и снабдяването с хранителни вещества, които са ключови за развитието на живота.

Това проучване е допълнение към нарастващия набор от доказателства, че планините са играли решаваща роля за възхода на живота на Земята, идея, предложена за първи път в статия от 2006 г., също публикувана в Earth and Planetary Science Letters.

"Това, което е зашеметяващо, е, че целият запис на планинското строителство през времето е толкова ясен. Той показва тези два огромни пика: единият е свързан с появата на животни, а другият - с появата на сложни големи клетки", твърди един от съавторите на изследването - професор Йохен Брокс в изявление.

Това ново изследване е само още една брънка в сложната история на нашата планета и в стремежа да се разберат взаимоотношенията между земните системи в миналото./lifestyle.bg