Науката завоюва постижения и в областта на гастроентерологията. Нови медикаменти коренно ще променят живота на пациентите с хепатит С и възпалителни заболявания на дебелото черво, се разбра на проведения в София 12-и Национален конгрес по гастроентерология. Форумът се организира от Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография. За последните новости при лечението в тези области разказва пред "Стандарт" доц. д-р Крум Кацаров. Той е председател на медицинското дружество и началник на Клиниката по гастроентерология във ВМА.
Големият пробив е при лечението на хепатит С, казва доц. Крум Кацаров. Досега лекарите разчитаха най-вече на интерфероновата терапия. Успеваемостта при нея обаче е около 60%. В същото време тя има и доста лоши странични ефекти като анемия, грипоподобни състояния, депресия, опадане на косата. Успеваемостта с лечението при новата терапия е 90%, а страничните ефекти са много по-малко, казва доц. Кацаров. При нея медикаментите блокират синтеза на вируса на хепатит С и след време организмът се изчиства напълно

При по-старата производството на вируса не спира, а само се усилва количеството на интерферона в организма, който се бори с него. Проблемът е, че засега новата терапия е недостъпна за повечето пациенти по света заради цената си. 3-месечно лечение с нея струва 74 000 долара, обясни доц. Кацаров.

Ново лечение има и при възпаленията на дебелото черво като болестта на Крон и улцерозния колит. Тези заболявания започват на млада възраст и се характеризират с прогресия, която не се повлиява от досегашните медикаменти, казва доц. Кацаров. Улцерозният колит например обикновено започва между 15-ата и 30-ата година. При тези състояния хората имат температура, отслабват, кървави изпражнения, развиват се остри състояния и пациентът може дори да загине. В крайните варианти се получават перфорации
фистоли, отслабване на организма, наслагват се и вторични инфекции. Въпреки че са характерни за скандинавските страни, двете болести все по-често се откриват и у нас.

Причините за появата им засега не са ясни, предполага се, че са генетично обусловени или автоимунни реакции на организма. Добрата новина е, че вече са открити антитела, които блокират ТН-фактора, който е ключов за възпалението, казва доц. Кацаров. Те се прилагат под формата на инжекции и вече се покрива от НЗОК. Терапията с тях трае около 1-2 г.