В течение на хиляди години те властвали като пълноправни господари на нашата планета. После въпреки силата и гигантските си размери изчезнали. Палеонтолозите още си блъскат главите над тази загадъчна масова смърт.

Учените започнали да изучават останките от динозаврите през XIX в. и тогава се появили първите хипотези за измирането им. Днес е известно, че повечето видове са изчезнали преди около 66 млн. години след засилването на вулканичната активност, промяната на климата и падането на астероид на Земята. Тази теория е сред най-правдоподобните и разпространените, но наред с нея има и доста по-странни обяснения. За тях разказва изданието на музея “Смитсониън”.

Самоизяждане
В началото на XX в. палеонтологът Джордж Виланд твърдял, че динозаврите са се самоизяли. Той смята, че предците на страшните тиранозаври са направили първата стъпка към гигантизма, като започнали да ядат яйцата на зауроподите (тревопасни с дълги шии, достигащи тегло 80 т). Дори най-грижовните майки не можели да опазят потомството си от хищниците. Изследвания, проведени в момента на възникването на хипотезата през 1925 г., потвърдили, че динозаврите, както змиите и някои млекопитаещи, обичали да похапват яйца и новоизлюпени, но все пак не в такива количества, че това да доведе до измиране.

Деформация на черупката
Експертът по безгръбначни изкопаеми Х. K.Ърбън публикувал през 1979 г. версията, че изчезването на динозаврите се дължи на деформации в черупките на яйцата им. Анализ на фрагменти от вкаменелости на яйчени черупки, намерени в Южна Франция и Испанските Пиренеи, показал два вида отклонения: при някои яйца черупката била от няколко слоя, а при други - прекалено тънка. Всяка от тези ситуации била смъртоносна - в многослойните черупки ембрионите се задушавали, а тези с тънката се чупели и превръщали ембрионите в лесна плячка. Учените смятат, че някои климатични промени са способствали за хормонални изменения при самките. Слабото място на тази теория е, че деформацията на черупката е била локално явление и не е открита при вкаменелости в други точки на света.

Хиперактивни жлези
Барон Франц Нопкса фон Фелсо-Цилвас, аристократ от унгарски произход, а по съвместителство и шпионин, бил един от най-ексцентричните палеонтолози. Неговите теории за измирането на древните чудовища са сред най-необичайните, като например липса на сексуално желание. В началото на XX в. той създава хипотезата, на която държи най-много - гибелта на динозаврите е следствие на хиперактивните им жлези. Според него те пораснали до гротескови размери заради неправилната работа на хипофизите им. Няма обаче никакви достоверни свидетелства, че хипофизата би могла да окаже влияние на размера на динозаврите.

Еволюционно самоунищожение
Има теория, според която в процеса на еволюцията някои видове живи същества стават прекалено вяли или глупави, за да оживеят. Известно време палеонтолозите смятали, че именно това е станало с динозаврите, т.е. те били сполетени от своеобразна еволюционна инерция. Някои учени дори твърдят, че динозаврите са били неми, тъй като много енергия се хабяла за ръста им. Това противоречи на факта, че най-големите видове като стегозаврите и брахиозаврите дълго време са процъфтявали по Земята.

Твърде много самци
Според специалиста по безплодие Шерман Зилбер гигантите са загинали, защото не са могли да си намерят партньор. Зилбер смята, че по аналогия с днешните алигатори и крокодили промяната на външната температура е определила пола на ембрионите на динозаврите по време на развитието на яйцата. В този случай климатичните промени, предизвикани от вулканичната активност и падането на астероид, са могли да доведат до това, че от повечето яйца са се излюпвали самци. Това обаче не обяснява защо влечуги, чиито яйца също са били подложени на температурни влияния - например предците на крокодилите, са оцелели, а динозаврите са измрели напълно.

Гъсеници
В директен бой гъсеницата едва ли би победила трицератопс. Но изследване от 1962 г. за влиянието на гъсениците върху природното равновесие, проведено от ентомолога Стенли Фландърс, показва, че личинките на гъсениците и пеперудите са можели бързо да съкратят количеството растителност в периода на кредата. Фландърс твърди, че в такъв случай тревоядните динозаври са гладували, така че хищните видове скоро също са останали без храна и са започнали да се нападат помежду си. Слабото място на теорията е, че пеперудите са съществували заедно с динозаврите в течение на милиони години, а находките на вкаменелости на насекоми не свидетелстват за увеличаване на гъсениците в този период.

Катаракта
През 1982 г. офталмологът Л. Р. Крофт предположил, че причина за измирането на древните гиганти било слабото им зрение. При дълго топлинно въздействие бързо се развива катаракта. Крофт смята, че динозаврите с рога или причудливи гребени на главата са използвали тези “украшения” за защита на очите си от жаркото слънце през мезозойската ера. Дори това обаче не спасило зрението на динозаврите и те в крайна сметка ослепявали до настъпване на полова зрелост.

Свръхнова
Макар хипотезата за падането на астероид да е широко разпространена, през 1971 г. физикът Уолъс Такър и палеонтологът Дейл Ръсел предлагат друг вид космическа смърт. Взрив на свръхнова твърде близо до Слънчевата система в края на кредата е можел да има катастрофални последици за живота на Земята. В резултат на експлозията на свръхновата горните слоеве на атмосферата били подложени на силна радиация. Тя станала причина за рязка промяна на климата и температурата на Земята бързо спаднала. Доказателства за такова събитие обаче не са открити.

Пришълци
През 2012 г. епизод на тв сериала “Древните пришълци” бе посветен на идеята, основана на креационистите: извънземни са унищожили всички динозаври, за да направят място за своя експеримент - хората. Това наистина се е случвало, но само в комиксите и научната фантастика.

Стомашните газове
Още една хипотеза твърди, че динозаврите са се обрекли на изчезване заради собствените си стомашни газове. Палеонтологът Дейвид Уилкинсън и колегите му опитали да изчислят колко газове може да произведе организмът на огромен зауропод. Според тях динозаврите са можели да отделят достатъчно количество метан, за да повлияят на глобалния климат. Само че зауроподите са живели на Земята в течение на десетки милиони години, без да проявяват признаци на самоотравяне. /24chasa.bg