Търсенето на формулата за най-добрата батерия е от жизненоважно значение, докато светът преминава към възобновяема енергия и екологичен транспорт.

Екип учени, ръководен от Университета в Станфорд, е проектирал нов акумулаторен модул, който според тях може да предложи по-евтина алтернатива на литиевите батерии. Базиран е на натрий. Макар че това далеч не е първата натриева батерия в света, проектът има едно важно предимство: струва с 80% по-малко от литиево-йонната алтернатива, а може да съхранява същото количество енергия.

В момента литиево-йонните батерии са най-популярни, но според учените Станфорд, натриево-йонните батерии могат да ги конкурират по отношение на цената на съхранение. Изследователите казват, че литият струва около 15 000 долара на тон - за добиване и рафиниране - докато "широкото наличие на натриев електроден материал", какъвто те са използвали в новата си батерия, струва 150 долара на тон. Разликата е значителна. Тя е важна, тъй като материалът съставлява около четвърт от цената на батерията.

"Нищо не може да надмине литиево-йонните батерии откъм производителност. Ала литият е толкова рядък и скъп, че трябва да разработваме високоефективни, но евтини батерии на базата на по-изобилни елементи - като натрия" , обяснява инженерът химик от Станфорд, Женан Бао.

Натриевият електрод е съставен от положително зареден йон, натрий и отрицателно зареден йон: мио-инозитол. Мио-инозитолът се добива от оризови трици или от течността, която остава като страничен продукт при процеса на смилането на царевица. Натрият също се среща в изобилие в естествена среда.

Макар че изследователите смятат, че са показали как натриевите батерии могат да бъдат икономически ефективни повече в сравнение с литиево-йонните батерии, те ще се стремят да продължат да работят върху подобряването на дизайна. Оптимизирали са цикълът на зареждане и катодът, а допълнителното оптимизиране на фосфорния анод може да усъвършенства батерията още повече.

Списанието Nature Energy наскоро публикува проучването онлайн. Изданието уточни, че инженерите от Станфордския университет разработват този проект съвместно с изследователи от лабораторията SLAC National Accelerator Laboratory в САЩ.

Източник: GreenTech.bg