Анализът на събраната до момента информация от сондата “Касини” свидетелства, че повърхността на спътника на Сатурн Титан е покрита с гигантски пясъчни дюни.

Топографията на Титан по снимките, получени от сондата позволяват да се идентифицират на повърхността му относително по-тъмни и по-светли участъци. Учените предполагаха по-рано, че по-светлите петна са басейни, пълни с течност. Последните данни от радарните снимки обаче показват, че в тези “океани” се “плиска” само пясък, пише New Scientist.

На радарните снимки, изпратени от сондата през октомври 2005 година, когато тя беше близо до Титан, се виждат отчетливо дюни с височина 100 метра. Тези огромни насипи се разпростират паралелно един на друг в екваториалната област в продължение на стотици километри. Една от “засечените” дюни е с дължина около 1500 километра.

“Всичко това е доста странно, - казва Ралф Лоренц от обсерваторията в щата Аризона. – Снимките от спътника на Сатурн изглеждат така, все едно гледате радарни снимки на Намибия или Арабския полуостров. Атмосферата на Титан е значително по-плътна от земната, а силата на притегляне е по-малка. В тези условия, самият пясък следва да е коренно различен от земният. Там изобщо всичко е много по-различно – с изключение на процесите, водещи до формиране на дюните”.

За сега остава не съвсем ясна природата на ветровете, довели до образуването на дюните. Титан получава много малка слънчева енергия, за да има динамика на атмосферните процеси, като тези на земята. Енергия за преместването на атмосферните слоеве може да идва от приливното въздействие на Сатурн, което е 400 пъти по-силно от това, с което Луната предизвиква приливите на Земята. Може би точно приливните ветрове трябва да са толкова силни на повърхността на Титан. В полза на това предположение е и географското разположение – в екваториалната част на спътника - на самите “морета” от дюни. Резултати от моделиране на процесите показват, че скоростта на “приливните” ветрове на Титан може да достига до 1,5м/с.

Остава недокрай разгадан и методът за образуване на пясък на Титан. Той би могъл да се образува в резултат на ерозията на твърд воден лед под въздействието на метанови валежи. Възможно е пясъкът да представлява и твърди органични съединения, формиращи се в атмосферата на Титан под въздействието на фотохимични процеси.