Излизането навън с мокра коса е навик, около който от години се водят спорове. Едни са убедени, че това почти неизбежно води до настинка, докато други не виждат никакъв проблем. Самата мокра коса не причинява вирусна инфекция - за настинките са необходими вируси. Това обаче не означава, че комбинацията от влага, ниски температури и студен вятър е напълно без значение за организма. При студено време мокрият скалп губи топлина по-бързо, което може да създаде осезаем дискомфорт и да засили усещането за студ.

Когато температурата навън е значително по-ниска от телесната, организмът реагира на охлаждането чрез свиване на кръвоносните съдове в кожата. Така той се опитва да ограничи загубата на топлина и да запази нормалната температура на жизненоважните органи. Ако косата и скалпът са мокри, охлаждането може да се усеща още по-силно, особено при продължителен престой на открито. Това не означава, че студът сам по себе си ще причини настинка, но продължителното излагане на ниски температури не е желателно, особено когато човек вече не се чувства добре.

И самата коса е по-уязвима, когато е мокра. Наситеният с вода косъм по-лесно се разтяга и поврежда при механично въздействие, а силният вятър може допълнително да го заплита и натоварва. Студеното и сухо време също често се свързва с усещане за по-суха, груба и трудна за оформяне коса. Ако по нея са останали стилизиращи продукти или козметика за грижа, комбинацията от влага и неблагоприятни атмосферни условия може допълнително да влоши външния й вид. Затова през студените месеци е разумно косата да бъде подсушена добре, а при ниски температури главата да бъде защитена с шапка.

Особено неприятно може да бъде продължителното излагане на студ в областта на ушите, врата и тила. Мократа коса, която докосва тези части на тялото, засилва усещането за охлаждане, а при силен вятър дискомфортът може да стане още по-осезаем. При някои хора студът предизвиква и напрежение в мускулите на врата. Важно е обаче да се прави разлика между охлаждането и инфекциите на ушите - самата ниска температура не е достатъчна, за да причини инфекция, макар предпазването на ушите от продължително изстудяване да остава разумна мярка.

Връзката между ниските температури и защитните механизми на организма е по-сложна от популярното твърдение, че "студът разболява". Простудните заболявания се причиняват от вируси и човек трябва да бъде изложен на съответния причинител, за да се инфектира. Някои научни наблюдения обаче разглеждат възможността охлаждането да влияе временно върху определени локални защитни реакции. Това не доказва, че излизането с мокра коса непременно води до заболяване, а по-скоро показва защо е разумно да се избягва ненужно и продължително изстудяване.

Има и чисто практична страна на въпроса. Подсушаването на косата преди излизане отнема сравнително малко време, но прави престоя навън значително по-комфортен през студените дни. Шапката и шалът също помагат за ограничаване на топлинните загуби, особено при вятър и ниски температури. Това са обикновени ежедневни навици за грижа за себе си, които не бива да се представят като гарантирана защита срещу вирусни заболявания, но могат да предпазят от неприятното и ненужно охлаждане.

Следователно мократа коса не трябва да се приема като пряка причина за настинка, ушна инфекция или друго заболяване. По-същественият проблем е, че при студено време тя ускорява охлаждането и може да причини дискомфорт, като същевременно мокрият косъм остава по-податлив на механични увреждания. Затова, когато навън е студено, има смисъл да отделим няколко допълнителни минути за подсушаване на косата и да защитим главата, ушите и врата. Това е проста предпазна мярка, без да й се приписват ефекти, които науката не е доказала.