Столиците на ЕС тихомълком се подготвят как блокът трябва да реагира на голяма хибридна атака с жертви, съобщи POLITICO, като се позова на петима дипломати и служители, според които такъв сценарий изглежда все по-вероятен.

Но усилията за подготовка разкриват разделения относно това каква роля трябва да играе съюзът по въпросите на сигурността и дали усилията на блока са излишни с НАТО, пише брюкселското издание.

Разговорите са се провели през последните седмици сред посланиците на ЕС от всички 27 държави, събрали се в "ограничен формат", което означава без телефони и асистенти. Дискусиите са се засилили след откриването на дрон, натоварен с експлозиви, на летището в Лайпциг през август.

Въпреки че ЕС обсъжда подобни сценарии от години, представяйки "хибриден набор от инструменти", насочен към координиране на реакциите срещу кибератаки, намеса в избори и саботаж, последните разговори са се фокусирали върху риска от по-сериозни атаки, които причиняват много жертви. Двама дипломати заявиха, че среща между посланиците на ЕС миналата сряда е била фокусирана специално върху подобни примери.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, ЕС твърди, че Москва е засилила кампанията си от кибератаки, саботажи и други тайни операции в целия блок.

"Европейските демокрации са изправени пред нарастващ брой заплахи", заявява пред POLITICO европейският комисар по правосъдието Майкъл Макграт - Укрепваме капацитета си да предвиждаме и откриваме заплахи, да подобряваме ранното предупреждение и да гарантираме, че Европа може да реагира бързо и колективно, когато нашата демократична устойчивост е поставена на изпитание."

Разговорите между дипломати и министри от ЕС са се фокусирали върху разполагането на екипи за реагиране при извънредни ситуации, освобождаването на средства от ЕС за подпомагане на засегнатата държава и как лидерите на институциите на съюза трябва да комуникират.

"Трябва да сме подготвени за нещо сериозно - е казал висш дипломат от ЕС - За съжаление, Лайпциг ни показа, че много сериозен инцидент, нещо, което причинява множество жертви, не е изключен."

Втори служител на ЕС е добавил: "Като се има предвид мащабът и обхватът на действията на Русия, е неизбежно да има жертви скоро. Чист късмет е, че все още няма такива."

Блокът е разтревожен от почти ежедневни съобщения за така наречените хибридни атаки - етикет, използван от ЕС и НАТО за описание на подривна дейност, която е под прага на пряк военен акт.

Във вторник няколко моряци бяха обявени за изчезнали, след като корабът им беше потопен от дронове в Черно море, посочва брюкселското издание инцидента в изключителната икономическа зона на България.

Това последва инцидента на летището в Лайпциг, подозрителен пожар в полска наземна станция, обработваща комуникациите на Starlink и заговор за поставяне на запалителни устройства в търговски транспортни центрове в ЕС и Обединеното кралство, наред с редовните нарушения на въздушното пространство.

"Съвсем очевидно е, че когато Русия използва все повече и повече смъртоносни инструменти, за да тества нашата готовност и желание да предприемем контрамерки, в даден момент ще има жертви - казва Тейя Тиликайнен, директор на Европейския център за върхови постижения в борбата с хибридните заплахи - В даден момент, умишлено или неволно, това се случва."

Ако няколко граждани на страни членки на ЕС или НАТО бъдат убити при това, което изглежда като атака, натискът за действие ще бъде огромен и върху двете институции. "Много се страхуваме, че в даден момент ще бъде отнет живот на съюзник" е казал дипломат от НАТО.

Въпреки това дискусиите на ниво ЕС предизвикват критики от някои столици, че ЕС превишава ролята си в областта на сигурността и потенциално дублира основните функции на НАТО.

"Това рискува да бъде много объркващо за вземащите решения на всички нива - казва Оана Лунгеску, изтъкнат сътрудник в аналитичния център Кралски институт за обединени служби и бивш говорител на НАТО - Ако има объркване или дублиране, това рискува да забави вземането на решения, което има последствия, защото времето винаги е от съществено значение."

Друг проблем е липсата на сигурни комуникации в ЕС и подозренията, че чувствителна информация, споделяна по време на срещи на посланици, може да бъде разкрита. Съобщенията, че бившият външен министър на Унгария Петер Сиярто е споделил съдържанието на разговорите на ниво лидер с руския си колега, само задълбочиха тези опасения, което накара столиците да ограничат наистина чувствителната информация до форматите на НАТО.

"Моето правителство е много подозрително към споделянето на чувствителна разузнавателна информация в Корепер (Комитет на постоянните представители на правителствата на държавите членки в ЕС, бел. ред.) или дори в стаята на лидерите - е казал дипломат от държава от източния фланг - Тя или се появява в медиите, или отива директно в Москва."

Съпротивата съвпада с усилията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за укрепване на сигурността на блока.

В последната си реч за състоянието на Европейския съюз в Страсбург бившият германски министър на отбраната предложи "извънреден протокол за сигурност", който да помогне на държавите от ЕС да се координират точно в обсъждания сценарий. Протоколът, заедно с предложението на Фон дер Лайен за създаване на Европейски съвет за сигурност, се очаква да бъдат включени в знакова Европейска стратегия за сигурност, която се очаква да бъде публикувана в началото на ноември.

Но няколко дипломати са се противопоставили, твърдейки, че тези усилия ще отнемат месеци и потенциално ще дублират функции, които вече съществуват в ЕС.

Висш национален дипломат е заявил, че вместо да създава нови формати, които добавят сложност, ЕС трябва да удвои инструментите за реагиране при кризи, с които вече разполага.

"Много сме неудовлетворени относно протокола за сигурност при извънредни ситуации - е казал дипломатът - Вече имаме механизми. В случай на криза, имаме Интегрираните договорености за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR), които работят много добре по време на пандемията и други кризи."

Създаден в рамките на Договора от Лисабон, IPCR позволява на ротационното председателство на ЕС, по искане на засегната държава, да свиква извънредни срещи с участието на експерти от НАТО, ООН или други международни организации.

В случай на голяма хибридна атака отговорността за решението за най-добрия начин за действие остава на засегнатата държава. Франция задейства член 42, параграф 7 от Договора за ЕС след терористичната атака в зала "Батаклан" в Париж през 2015 г., което е единственият път, когато е била задействана клаузата за взаимопомощ. Бившата говорителка на НАТО Оана Лунгеску обаче отбелязва, че това е "политическо решение" от страна на Париж, което не е довело до големи прояви на взаимопомощ извън координирането на разследванията за тероризъм между Франция и Белгия.

За да се избегне объркване относно това кой какво прави по време на събитие с масови жертви, Лунгеску казва, че двете страни трябва да си разпределят работата: НАТО да се занимава с обмена на разузнавателна информация и военното възпиране, а ЕС да се съсредоточи върху гражданската реакция.

За Тейя Тиликайнен от Европейския център за върхови постижения в борбата с хибридните заплахи усилията на ЕС за координиране на реакциите срещу хибридни атаки са полезни - в определени граници. Тя обаче отбелязва, че те "не са сравними с мерките за устойчивост на национално ниво", като например подхода на Финландия за "всеобхватна сигурност".

Лунгеску също така подчертана, че Москва не прави разлика между двете организации. "Честно казано, Путин не се интересува дали решенията се вземат от Корепер 2 или от Северноатлантическия съвет - добавя тя, визирайки срещите на посланиците на ЕС или органа за вземане на решения на НАТО - Москва не мисли по този начин."