Тритомникът „История на световното кино: 1945 – 2000” бе представен днес в рамките на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост” във Варна. Отговорен редактор на изданието е член-кореспондентът на БАН, проф. Неделчо Милев, а трудът излиза с марката на академичното издателство „Проф. Марин Дринов”. „История...”-та обхваща времето от разцвета на неореализма до постмодернизма – един от най-плодоносните отрязъци в развитието на киното.

В основата на българското издание е залегнал създаденият от авторски колектив учебник под редакцията на ръководителя на катедрата по история на световното кино проф. Владимир Утилов – „История на чуждестранното кино”, излязъл в един том в Русия през 2005. Новото в българската разработка е значителното нарастване на обема и обхвата, включването на руското кино, както и внушително разширеното представяне на българското кино, като неразделна част от световния кинематографичен процес.

Проф. Неделчо Милев проявява истинска смелост в преподреждането на някои филмови творби от общоприетата филмова йерархия. От друга страна той преоткрива творби, изтъква автори, които счита, че до този момент не са получили достатъчно внимание. Такъв е случаят, според него, с Кира Муратова. С много примери, аргументи и сравнения той доказва, че това изключително явление е подценено.

Студията за българското кино пък е дело на проф. Вл. Утилов. Преди години за киноизкуството ни бяха издадени няколко самостоятелни книги от чужди автори, като скромното издание на френски език от Алберт Сервони през 1976 г. под заглавие „Екраните на София”. Италианецът Серджо Микели също има публикации за наши филми до 70-те години. Забележимо впечатление е направила, включително и с доброто си оформление и печат, издадената през 1984 г. книга на американския филмов критик Роналд Халуей „Българското кино”.

Освен авторитетно и крупно изследване, книгата е и уникално учебно пособие за всички, които изучават екранните изкуства: студенти и кинолюбители. Тя е незаменима за всички, които обичат киното. Тя е пилотен международен проект, на който БАН отдава изключително значение. Създадена е в най-тясно сътрудничество с НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Тя илюстрира и доказва плодотворността на интеграцията между академичния и университетския кадрови потенциал, счита акад. Людмил Стайков.