Най-малко 14 млн. тона пластмасови частици с ширина по-малка от 5 мм вероятно стоят на дъното на световния океан. Това показва оценка, базирана на ново изследване, пише "Гардиън".

Анализът на океански утайки от дълбочина около 3 км предполага, че може да има повече от 30 пъти повече пластмаса на дъното на световния океан, отколкото има плаваща на повърхността.

Австралийската правителствена научна агенция CSIRO е събрала и анализирала проби от дъното на океана, взети от шест отдалечени места на около 300 км от южното крайбрежие на страната в Големия австралийски залив.

Изследователите са проучили 51 проби и са установили, че след изключване на теглото на водата, всеки грам утайка съдържа средно 1,26 микропластмасови парчета.

Микропластмасите са с диаметър 5 мм или по-малко и са най-вече резултат от по-големи пластмасови предмети, които се разпадат на все по-малки парчета.

Преодоляването на прилива на пластмаса, навлизащ във водните пътища и океаните на света, се очерта като голямо международно предизвикателство.

Д-р Денис Хардести, главен учен в CSIRO и съавтор на изследването, публикувано в списанието Frontiers in Marine Science, каза пред "Гардиън", че намирането на микропластмаса в толкова отдалечено място и на такива дълбочини "сочи към повсеместността на пластмасите, без значение къде се намирате по света".

"Това означава, че пластмасата е по целия воден стълб. Това ни кара да спрем за размисъл относно света, в който живеем, и въздействието на нашите потребителски навици върху това, което се смята за най-девственото място", подчертава тя.

"Трябва да се уверим, че голямото синьо не е голямо сметище. Това е още едно доказателство, че трябва да спрем това при източника", допълва д-р Денис Хардести.

Пробите са взети през март и април 2017 г. между 288 км и 349 км от брега, на дълбочини между 1655 метра и 3016 метра.

Хардести каза, че не е възможно да се знае на колко години са парчетата пластмаса или от какъв предмет са били някога част.

Но тя каза, че формата на парчетата под микроскоп показва, че някога са били консумативи.

За проучването изследователите са екстраполирали количеството пластмаса, открито в основните им проби, както и от изследвания на други организации, за да стигнат до заключението, че 14,4 милиона тона микропластмаса вече е на дъното на океана в световен мащаб.

Въпреки че това може да изглежда голямо число, Хардести отбеляза, че е малка в сравнение с количеството пластмаси, които вероятно влизат в океана всяка година.

През септември проучване изчисли, че през 2016 г. между 19 и 23 млн. тона пластмаса е попаднала както в реките, така и в океана.

Предишно проучване в списание Science е изчисли, че около 8,5 млн. тона пластмаса попада в океаните всяка година.

Друго проучване е изчислило, че има 250 000 тона пластмаса, плаваща на океанската повърхност.

В последната статия авторите отбелязват, че оценката им за теглото на микропластмасите на океанското дъно е между 34 и 57 пъти повече от това, което може да е на повърхността.

Хардести заяви, че има несъвършенства в оценките, но те се основават на най-добрата налична информация.

"Полезно е да дадем на хората представа за обхвата и мащаба, за които говорим", каза тя.

Но тя каза, че количеството пластмаса на океанското дъно е сравнително малко в сравнение с всички освобождавани пластмаси, което предполага, че дълбокоморските утайки в момента не са основно място за почивка на пластмаси.

Тя каза, че вярва, че по-голямата част от пластмасите всъщност се натрупват по бреговете. "Много повече са затворени на сушата, отколкото в морето", каза тя.

Д-р Джулия Рейсер, морски биолог от Института за океани на Университета на Западна Австралия, изследва пластмасовото замърсяване от 15 години.

"Морската научна общност наистина беше обсебена от това да открие къде е пластмасата", каза Райсер, който не участва в изследването.

Необходими са множество научни методи, за да се разбере потенциалното въздействие на пластмасите върху дивата природа на океана. По-голямата пластмаса може да заплита дивата природа, докато микропластмасите и дори по-малки парчета могат да се консумират от редица видове от планктон до китове.

Тя каза, че новото проучване е важен принос към глобалните усилия и се надява дълбоководните данни от Австралия да бъдат комбинирани с други усилия в целия свят за бъдещи изследвания, за да се получи по-точна картина.

Reisser основава и нова организация за разследване на нови пластмаси, използващи водорасли като основен материал.

"Мисля, че крайната съдба [на морската пластмаса] е дълбокото море, но ние далеч не сме в равновесие", каза тя.

"Ако бихме могли да пътуваме хиляда години в бъдещето, тази пластмаса бавно ще се фрагментира и ще бъде премахната от нашата брегова линия."

През септември лидери от над 70 държави подписаха доброволен обещание за намаляване на загубата на биологично разнообразие, което включваше цел за спиране на навлизането на пластмаса в океана до 2050 г.

Основни държави, които не подписаха обещанието, бяха САЩ, Бразилия, Китай, Русия, Индия и Австралия./news.bg