Проектът "Знаме" приключва в хаоса и икономическата нестабилност на 90-те години на миналия век

Човечеството не страда от липса на грандиозни космически проекти. Някои от тях, като полета до Луната, създаването на космически станции и изпращането на сонди в дълбокия космос, се увенчават с успех. Други остават на ниво концепции. Съществува обаче и трета категория - проекти, прекратени въпреки постигнатия успех.

В днешно време може би най-грандиозната идея, свързана с космоса, е изпращането на сонди до други звезди. Задвижвани от гигантски слънчеви платна, те трябва да пътуват само няколко десетилетия до най-близката звезда - Алфа Кентавър. По-странното е, че необходимата за това технология вече е била успешно изпробвана преди повече от 30 години.

Заченат по времето на СССР, един от най-грандиозните космически проекти приключва в икономическия и политическия хаос, обзел Русия в края на 90-те години на миналия век.

Проектът "Знаме"

През 80-те години на миналия век група учени, начело с Владимир Сиромятников, стигат до извода, че голямо слънцеотразително платно може да задвижва малки космически сонди с огромни скорости. Те биха позволили пътуване до близки звезди в рамките на един човешки живот.

Зрелият социализъм обаче вижда икономическите изпитания на хоризонта. Идеята на учените е отхвърлена като твърде непрактична и "утопична".

Сиромятников обаче има репутация на брилянтен инженер. Той започва кариерата си с разработки по космическия кораб "Восток" - същият, който извежда Юрий Гагарин в орбита през 1961 г. Ученият е автор и на механизми за скачване на космически кораби, които се използват и до днес от Роскосмос. Така Сиромятников получава втори шанс да предложи идеята си.

В средата на 80-те години съветските лидери са обсебени от увеличаването на производителността в буксуващата икономика. Сиромятников казва, че гигантското слънчево платно може да се използва не само за пътуване до други звезди. То може да служи като подобно на изкуствено Слънце огледало. То би било толкова ярко, че да "стопли Сибир" или да донесе "вечен ден" при необходимост.

В Политбюро са обнадеждени, че това би позволило рекордни нива на земеделската продукция. Космическото огледало може да направи осветлението на големите градове почти безплатно, а някои говорят, че хората биха могли да се трудят повече през тъй наречения "вечен ден". Така иновативният проект получава зелена светлина и гордо е наречен "Знаме".

Разработките са достатъчно напреднали, за да не приключат с разпада на СССР. След 1991 година истинска колекция от руски държавни корпорации продължава да финансира работата на Сиромятников.

Той успява да конструира широк 20 метра лист от майлар, който може да бъде разгънат от централен механизъм и изстрелян от космическата станция "Мир". Разработката заинтригува и "Ню Йорк Таймс", които ѝ посвещават статия.

Апаратът "Знаме-2" е изстрелян на борда на "Прогрес М-15" от Байконур на 27 октомври 1992 г. Той прекарва известно време на космическата станция "Мир".

На 4 февруари 1993 година апаратът е отделен от станцията за своя тест. Огледалото е разгънато успешно. То успява да отрази слънчевата светлина, създавайки светло петно с диаметър от 5 километра, което прекосява Европа - от Южна Франция до Западна Русия със скорост от 28 800 км/ч.

Петното ​​има яркост, еквивалентна на три до пет пълни луни.

Наблюдателите на Земята съобщават, че са видели само кратък и ярък проблясък като от метеор. Астронавтите в орбита казват, че могат да видят как светлината от огледалото минава по нашата планета. Няколко дни по-късно огледалото е деорбитирано и изгаря над Канада.

Прототипът е успешен. Той доказва, че високоотразителна, лека и сгъваема конструкция може да се разгърне ефективно в космоса и да служи като "второ Слънце". За да е по-ефективна, трябва да се увеличат размерът и орбитата ѝ.

Руският учен започва работа върху по-голям прототип. "Знаме 2.5" е с диаметър 25 м и се очаква да произведе ярко петно ​​с големина от 7 км и светимост между пет и десет пълни луни.

"Знаме 2.5" полита към станция "Мир" и на 5 февруари 1999 г. разгъва платната си.

Скоро след разгръщането си, огледалото се закача за антената на космическия кораб "Прогрес" и се разкъсва. След няколко напразни опита на руския контрол на мисията да освободи огледалото от антената, "Знаме 2.5" е деорбитиран и изгаря в атмосферата на Земята.

По това време икономиката на Русия е нагорещена до червено, инфлацията расте, а конфликтът в Чечня отново ескалира. Съществувалите по-рано държавни корпорации започват да преминават в частни ръце. Новите им собственици имат малък интерес към подобен грандиозен проект.

Сиромятников прекарва години в опити да повтори успеха на "Знаме". Неговият концептуален апарат "Знаме 3" с огледало с диаметър 70 метра е готов, но така и не влиза в производство.

В крайна сметка Сиромятников се примирява със съдбата на своя "магнум опус". Той прави неуспешни опити да привлече вниманието на инвеститори и накрая се завръща към проектирането на механизми за скачване в орбита. Той прави това до смъртта си през 2006 година.

Някои казват, че Сиромятников е имал късмет, защото не вижда цялостния отказ на Русия от мисии извън земната орбита и невъзможността ѝ да приземи сондата "Луна-25" на Луната през 2023 година - нещо, което е било рутинно в активната кариера на учения. Всъщност съветската "Луна-9" е първата сонда, която се приземява меко на Луната и предава кадри оттам през далечната 1966 година.

Идеята за космическо огледало днес е много по-противоречива. Тя би могла да допринесе за глобалното затопляне или да обърка цикъла на много нощни животни, чиито популации биха се сринали.

За жалост, "Знаме-2" продължава да е може би най-голямото слънчево платно, разпъвано в орбита. НАСА на няколко пъти се отказва от по-мащабни проекти, въпреки успешното им тестване на Земята.

Тази година американската агенция все пак изстреля малкия сателит ACS3, който успешно разгъна 9-метрово платно в орбита. Надеждата е, че успехът на мисията ще доведе до изстрелването на много по-голям и способен демонстратор.