Учени от университета на Вирджиния, САЩ, съвместно със сътрудници от Германия, са открили непозната досега адаптация, която позволява на клетките на бирената мая да спят, когато хранителните вещества са недостатъчни. Откритието може да даде нови насоки в борбата с рака, съобщава сайтът на учебното заведение.

Способността за хибернация по време на стрес наподобява способността на раковите клетки да оцеляват при недостиг на хранителни вещества, който съпътства неконтролируемия им растеж.

"Откритието може да доведе до нови стратегии, които да направят раковите клетки по-уязвими към гладуване и по-лесни за лечение", казва изследователят Ахмад Джомаа от Медицинския факултет на университета на Вирджиния, цитиран от БТА.

"Клетките могат да си вземат почивка, когато нещата станат трудни, като изпаднат в дълбок сън, за да останат живи, а след това в един по-късен момент сякаш просто да се завърнат. Ето защо трябва да разберем основите на този механизъм", допълва той. 

S. pombe е вид мая, използвана от векове за варене на бира. Тя е и безценен изследователски инструмент за учените заради сходството си с човешките клетки. Чрез по-доброто разбиране на S. pombe изследователите могат да придобият по-ясна представа за основните клетъчни процеси в здравите и раковите клетки.

Работейки съвместно с колеги от Европейската лаборатория по молекулярна биология в Германия, учените от САЩ са открили, че когато спят зимен сън, за да избегнат стреса, клетъчните батерии на бирената мая се завиват с "неочаквано" одеало. Повърхността на тези батерии, известни като митохондрии, се покрива с деактивирани рибозоми - клетъчни машини, които обикновено произвеждат протеини. 

Остава загадка защо тези неактивни рибозоми се прикрепят към митохондриите. Изследователите обаче с изненада са открили, че те правят това по специфичен начин. Този тип взаимодействие не е бил наблюдаван досега и може да помогне за разгадаването на тайната как клетките влизат в хибернация и се събуждат от нея. 

Раковите клетки са изправени пред постоянен недостиг на хранителни вещества поради неконтролирания си растеж и често изпадат в състояние на покой, за да оцелеят и да избегнат откриването им от имунната система. Разбирането на начина, по който те правят това, може да доведе до нови средства за прицелване към тези клетки, подобряване на резултатите на пациентите и предотвратяване на рецидиви.

"В крайна сметка се надявам, че изследванията ни ще положат основите за откриването на нови маркери за проследяване на спящите ракови клетки", пишат авторите в публикация в сп. "Нейчър къмюникейшънс".