Каква всъщност е историята на евреите по българските земи – те живеят тук отдавна, много преди войните на Аспарух да преминат Дунав. Първите признаци за тяхно присъствие са открити в днешното село Гиген, на Дунав, където през античността се намирал римският град Улпия Ескус. През II в. от н.е. в града и околностите му е съществувала оживена еврейска общност и там археолозите са открили данни за синагога. Евреите от онова време специалистите наричат романьоти – живели по тези земи по времето на Римската империя. Някои от техните фамилии като имена са запазени и до днес. Откакто през 70 г. от Христа Вторият храм е разрушен от римляните по времето на император Тит, евреите са разпръснати по цялата Римска империя. Голяма част отива в Испания, други в германските земи и тези на днешна Русия – пръскат се из европейския континент, други остават в района на Арабския полуостров и дори до Африка.

Основната част от евреите в българските земи са сефаради. Те са били прогонени от Испания и Португалия в края на ХV в. Монарсите Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска подписват на 31 март 1492 година Алхамбрайския декрет за изгонването на всички евреи от Испания. Това е годината, в която Колумб открива Америка. Евреите тръгват по Средиземноморието и достигат до Балканския полуостров във владенията на тогавашната Османска империя. Тук те са приети радушно от османските владетели и всъщност имат принос за промени в империята, като привнасят идеите на Ренесанса, включително и юриспруденцията, която дотогава е отсъствала сред османците. Те осъзнали, че сефарадските търговци и банкери, лекари и занаятчии носят със себе си ценни знания и умения. 

Следващата не толкова голяма, но все пак осезаема еврейска вълна към България специално е в края на ХІХ и началото на ХХ век от Русия, Украйна и Молдова след тежки погроми над евреите. Но те знаели, че по нашите земи няма антисемитизъм и са потърсили своя нов живот тук. Тези евреи са ешкенази и за разлика от сефарадските евреи, които говорят ладино /шпаньолски/, те говоря идиш /немския диалект на еврейските гета от Германия, Полша, Русия, Украйна – бел.ред./. 

В България се счита, че в голямата си част българските евреи заминават за новата Израелска държава след създаването й през 1948 година, три години след края на Втората световна война. Но това не е съвсем така, действително тогава заминава най-голямата група, спасена от Холокоста, благодарение на наистина българското гражданско общество, начело с Българската православна църква с лидери като екзарх Стефан и митрополит Кирил /бъдещият тогава патриарх, преди Максим – бел.ред./, юристи, интелектуалци, политици като тогавашния зам. председател на НС Димитър Пешев и много други. 48 000 български евреи не потеглиха с влаковете към нацистките лагери на смъртта, но 11 000 от анексираните територии на Македония и Беломорска Тракия намериха смъртта си в газовите камери на Треблинка.

През 1896 г. унгарският евреин Теодор Херцел създава Световната ционистка организация, чиято цел е възраждане на еврейската държава, унищожена от римляните. Тогава той пише "Палестина е нашият вечно незабравим исторически дом. Самото име на Палестина ще привлече нашия народ с изумително мощна сила". Пасхалното пожелание, извлечено от бягството от робството в Египет "Догодина в Йерусалим" придобива реално и действено послание. Същата година Херцел на път за Константинопол, за да търси подкрепа и обещания от турците, защото Палестина е под Османско владичество, той се среща с еврейската общност в София. 

Още от 1700 година започва от някои райони на Европа, Полша, Унгария и Моравия, "обратното" завръщане към Обетованата земя. Това се случва, макар и на малки групи в следващите почти 200 години – по тежкия път към родината много измират, но макар бавно и мъчително процесът върви… След призива на Херцел по този път тръгват мнозина, главно от Русия и създават първите нови еврейски селища в днешен Израел. Още преди 20-те години на ХХ век към тези земи тръгват и някои от българските евреи, тенденцията през 30-те години се засилва. Много от тях са сред създателите на кибуците, които практически преди създаването на държавата Израел започват изграждането й. Правят го при невероятни тежките условия на местния климат, блатата, пустинята. Правят го с надеждата да направят от земята на отечеството им това, което са научили и знаят от богатата природа на родината си България. После следва най-голямото преселение към Израел през 1948 г., за което се знае, че богати еврейски организации са платили за "пускането" на българските евреи на тогавашното комунистическо вече правителство, начело с Георги Димитров. Тема, за която никога не се говори коментира и до ден - днешен…

През по-голямата част от периода, в който масово по нашите земи се заселват евреи Карнобат е бил най-оживеният търговски център в тази част на Балканите - толкова оживен, че евреите от Бургас и Айтос били погребвани тук. Всичко това означава, че край Карнобат трябва да има много еврейски гробове. Поне хиляда, предполагат специалистите. Карнобат е само едно от много места в България, където съществуват следи от еврейското наследство в страната. След тях останали синагоги, гробища и истории. Гробищата не само в Карнобат са занемарени, скрити в трева и бурени, такава е съдбата и на старото еврейско гробище в Стара Загора, което се прелива в християнско. Не са малко и тези, които се оскверняват, но това само показва, за жалост, уважението ни към мъртвите, а това също е култура и душевност на един народ. 

По еврейска ортодоксална традиция починалите се погребват голи, увити само в едно, специално изработено за тава платно – мурташ. Поговорката е: Мурташът няма джобове. Доста поучително. 

Преди време проф. Мони Алмалех, ръководител на Департамент "Нова българистика" и професор в Институт за български език при БАН сподели, че негова колежка от Полша, семиотик и лингвист, поискала при посещение в София да види еврейските гробища. Когато той я завел, тя казала: Сега разбирам защо в България няма антисемитизъм – християнските и еврейските гробища са заедно и паметниците им са започнали да си приличат…" Но това е друга тема – въпросът е не само как почитаме мъртвите, а и как съхраняваме гробовете и като исторически и културен феномен. А гробището край Карнобат e най - големият и най - добре запазен еврейски некропол в България. /БГНЕС