От Фейсбук профила на журналиста Евгени Петров

Захапят ли едно клише коментаторите (и чужди, и наши) и започват да го разнасят като куцо пиле домат из двора. Проблемът в такива случаи е, че изглежда формална истина, но всъщност  е далеч от истината.

Става дума за коментарите на факта, че с тази среща на американска земя президентът на практика е извадил от международната изолация руския си колега, особено след нападението над Украйна преди повече от 3 години.

Сега съм любопитен да разбера след тази среща в Анкъридж кои от значимите, авторитетни, силни икономически и демократични държави ще свалят "ембаргото" и ще започнат да канят Путин, или а му ходят на гости. Кой - ЕС ли (за Орбан и Фицу не гарантирам, те си го играят соло години преди срещата), Япония, Австралия, и т.н. Обратното - и преди, и сега ще си го посрещат/гостуват в КНДР, Китай, Мианмар, Венецуела и т.н.

Лично мнение - аз също мисля, че като за първа среща може би Рияд беше най-подходящото място, защото щяха а се избегнат всякакви знаци кой кого посреща, тупа по ръката и кой в чия лимузина се качва. Но квото - такова. Думата ми е, че ако светът, или голяма част от него, е готов да си промени ценностните принципи по възлов въпрос заради мястото на една среща, по-добре направо да дава по едно нотариално пълномощно на Тръмп да управлява от негово име.

И втората причина за тези редове - не можеш 24/7 да повтаряш, че единственият, който разполага с авторитет, мощ и технологии да накара Путин да спре тази безумна война и след това да го питаш що го е приел в Аляска! Прие го не само там, вкара го в една от най-мощните си военни бази в щат който е само на 4 км. вода от Русия.

А най се забавлявам от факта, че когато Тръмп заяви, че сега трябва да решава Зеленски се посипаха критики, че му прехвърля топката, горещия картоф, живи въглени и все в тоя десен. Но когато евролидерите заявиха, че окончателното решение трябва да се вземе от Зеленски (всъщност от Върховната Рада) изведнъж всичко стана ОК.

Само по темата за териториите не ме закачайте, за да не припомням какво точно направи баба Европа, когато Путин си взе Крим, какво се случи, когато се обявиха Донецка и Луганска република и колко благосклонни бяха тогава Жан-Клод Юнкер и кака ви Меркел.

Неприятен ми е този извод, но ЕС е прихванала някои български черти. Точно както ние все чакаме да дойде някой бащица и да ни оправи, така и в европлан явно десетки години се чака Чичо Сам да се намеси и да свърши работа.

Рискувам да ядосам доста хора, но ще го преживея.