На 10 април преди 94 години супер модерният за онези времена британски лайнер „Титаник“ тръгва на първото си плаване. Маршрутът му е Саутхемптън - Шербур -Куинстън - Ню Йорк. На четвъртият ден от плаването - 14 април 1912 г. - на “Титаник” се получават съобщения от други кораби, намиращи се в района. Съдовете предупреждават, че са забелязали преминаващи айсберги и дебели късове полярен лед.

Радистът на лайнера обаче е затрупан с молби на пасажерите от първа класа да изпрати личните им съобщения до Америка и не обръща внимание на предупредителните радиограми. Последното предупреждение е получено в 23:00 часа, когато радистът на товарния кораб „Калифорниън“ се свързва директно с радиста на "Титаник". Последният сърдито прекъсва връзката, защото „имал много работа“. Така, нито едно от всичките получени през деня предупреждения, не достига до капитана.

В 23:40 часа дежурният наблюдател вижда айсберг право по курса на кораба. В гъстата мъгла капитанът предприема маневри, за да избегне сблъсъка, но тежкият плавателен съд и малкото разстояние до препятствието се оказват фатални. И до днес се спори, дали издадените заповеди са били правилни и дори, дали екипажът правилно ги е разбрал и изпълнил. Въпреки предприетите маневри, “Титаник” се удря с десният си борд в плаващата планина от лед. Наводняват се предните 6 отсека. Лайнерът е разчетен да се задържи на вода, дори ако първите 4 отсека са наводнени. Скъсаните в повече две преградни стени обаче го обричат на гибел.

“Непотопяемият” “Титаник” започва да потъва в нощта на 14 срещу 15 април. Капитан Едуард Смит дава заповед да бъде изпратен сигнал SOS, след което започва евакуацията на пасажерите и екипажа. Разбира се, с предимство са жените и децата. Но спасителните лодки на борда на лайнера стигат само за половината пътници. Просто повече не са били предвидени, първо защото всички са смятали “Титаник” за непотопяем и второ, защото според законите от онова време броят на спасителните лодки се определя от тонажа на кораба, а не от броя на пасажерите. В настъпилата паника и суматоха, голяма част от лодките са спуснати на вода почти празни.

Трагедията трае не повече от два часа. В ледените води на Атлантическия океан намират смъртта си около 1500 души. Според някои данни, сред жертвите има поне 38 българи. Оцеляват всички пътници от първа класа. Общият брой на спасените по-късно от кораба “Карпатия” е 700 души.