Ако планирането на НАСА остане неуспешно политически, технически и финансово, Съединените щати ще оставят нови отпечатъци върху Луната към края на 2025 г.

Мисията, наречена „Артемида 3“, ще бъде първото кацане на хора на Луната, откакто луноходите „Аполо 17“ раздвижиха сивия прах на спътника ни през декември 1972 г., предаде vesti.bg.

„Артемида 3“ ще бъде първата от серия човешки мисии до зоната за полярно изследване на „Артемида“ - регион към полюса на Луната на 84 градуса южна ширина.

Изборът на безопасен и интересен за науката регион за кацане на „Артемида 3“ е предизвикателна задача. Няма съмнение обаче, че предстоят големи открития - една от потенциалните изненади може да бъде откриването на живот на Луната.

Супер студени кратери
Ново изследване предполага, че бъдещите посетители на района на южния полюс на Луната трябва да търсят доказателства за живот в много студени кратери с постоянна сянка – предполага се, че именно в такава среда организми от Земята биха могли да оцелеят.

„Едно от най-удивителните неща, които нашият екип откри, като се вземат предвид последните изследвания на диапазоните, в които определен микробен живот може да оцелее, е, че може да има такъв живот в относително защитени зони на някои безвъздушни тела“, каза Прабал Саксена, планетарен изследовател в Центъра за космически полети Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.

„Всъщност лунният южен полюс може да има средата, която да позволява оцеляването и потенциално епизодичния растеж на определен микробен живот“, каза още Саксена.

„В момента работим върху откриването на най-подходящите организми за оцеляване в такава среда, както и кои области от лунните полярни региони, свързани с изследването, може да са най-подходящи за поддържане на този живот“, допълни той.

Историята на Земята — върху лед

Възможно ли е образци от историята на Земята да се крият в скритите от слънцето лунни кратери?

Малки парчета от нашата планета може да са били изхвърлени към Луната като "земни метеорити" - скали, изстреляни в космоса, следствие от мощни космически удари.

„Това наистина е възможно“, каза Хедър Греъм, органичен геохимик в НАСА Годард, която също е член на изследователския екип. „Но съвсем не означава, че земните микроби са оцелели при това пътуване в космоса.“

„Докато извънземен трансфер на органични молекули от метеорити е нещо много вероятно и дори наблюдавано при анализ на земни метеорити, за трансфера на микроби нямаме подобни доказателства“, каза Греъм. „Може да е интересна идея, но без жизнеспособна среда по време на този маршрут не можем да се надяваме на такива открития.“

Маршрут на полета на „Артемида 3“

Пол Луси от Хавайския институт по геофизика и планетология към Хавайския университет в Маноа също предвижда възможно въздействие от по-честите пътувания до Луната.

„Няма съмнение, че финалните подходи на космическия кораб „Артемида 3“ ще отложат въглероден диоксид и лед в постоянно засенчени региони по траекторията на полета и това може да компрометира някои изследвания“, каза Луси пред Space.com.

„От друга страна разбирането ни за това как се отлага лунният лед към момента е доста оскъдно, така че това ще бъдат много интересни за провеждане експерименти“.

„Северният полюс на Луната ще бъде по-добре запазен, но изгорелите газове от космическите кораби могат да засегнат региона заради транспортирането през лунната "екзосфера" - нейната много тънка обвивка от газове“, каза Люси.

Саксена заключи, че съображенията за това как да се изследва лунно пространство трябва да бъдат взети под внимание при бъдещ избор на място и планиране на преминавания.

„Средствата за планиране, както и съответните стратегии, техники и инструменти, които да бъдат включени, целият процес е много ценен опит, който ще ни помогне за изследването на Марс“, завърши той.