Над 64% или около 3,3 милиона квадратни километра от подходящите местообитания за азиатския слон са загубени от 1700 г. насам, установи американско проучване, публикувано в изданието „Сайънтифик рипортс“, цитирано от БТА.

Изследователите предполагат, че намаляването на подходящите за слоновете площи, които в продължение на векове не са се променила много, е свързано с използването на земите през колониалния период и последвалото развитие на земеделието в Южна Азия.

Азиатските слонове имат различни местообитания, включително пасища и тропически гори, но с нарастващото използване на земята от човека и загубата на местообитания тези животни могат да влязат в конфликт с хората.

Шърман де Силва и колегите й от базирана в САЩ организация, изучаваща азиатските слонове, проучват разликите в екосистемите в 13 държави между 850 г. и 2015 г. Екипът разглежда най-вече промяната в подходящите местообитания от 1700 г. до 2015 г. Те са категоризирани като подходящи, ако отговарят на определени екологични критерии, свързани с процента на първични гори и пасища, липса на залесяване, модели на напояване, нивата на дърводобив и урбанизация.

Авторите на изследването сравняват зона в рамките на 100 км от днешното местообитание на азиатските слоновете и установяват, че през 1700 г. сто процента от зоната е била подходяща за тези животни. През 2015 г. обаче по-малко от половината територия може да се счита за подходящо местообитание.

Учените предполагат, че в континенталната част на Китай, Индия, Бангладеш, Тайланд, Виетнам и Суматра повече от половината подходящи местообитания за слонове са загубени. Най-голям спад е установен в Китай (94%) и Индия (86%). В Борнео пък са се появили местообитания, подходящи за слоновете. Експертите не изключват възможността намаляването на подходящите местообитания за азиатските слонове да предизвика конфликт между тях и хората.

Според изследователите историята на ландшафта е важен фактор за разбирането за разпространението на азиатските слонове. Тази информация е полезна също и за разработването на по-устойчиви методи на използване на земите, както и на стратегии за опазването им, които да отговарят на потребностите както на слоновете, така и на хората.