Ако потърсим в Уикипедия какво е имунология, ще прочетем, че е наука в областта на медицината и молекулярната биология, която се занимава с изследвания на различните аспекти на имунната система на човека. Една от подкатегориите ѝ е клиничната имунология, която пък се посвещава на изследвания върху имунологичните параметри при пациентите, като изучава болестите, които са причинени от проблеми, недостиг или дори нередности в имунната система.

Тази трудна, сложна и направо тъмна материя за нас се оказва голямата любов на д-р Цветелина Великова. От завършването си досега, като настоящ специалист в МБАЛ "Лозенец", тя работи като лекар в сферата именно на клиничната имунология.

Но освен с клинична имунология, тя се занимава и с наука, пише статии в блога си и преподава като асистент в МУ-София, СУ "Св. Климент Охридски" и Тракийския университет. "Обичам да съм ментор, да предавам знанията и уменията си на хора, които имат интереси в същата област."

Източник: Личен архив

Когато не е с пациенти или студенти, д-р Великова прекарва време със семейството си. Или се отдава на другата си голяма любов - изобразителното изкуство. Обича да разглежда картини. Това я успокоява и вдъхновява. Обожава и да рисува, без да се смята за професионалист. Някой ден обаче би се записала на уроци. Освен това ѝ харесва да чете художествена литература и да слуша музика.

Като лекар, работата на д-р Великова е свързана с много предизвикателства. Едно от най-големите е, че невинаги разполага с всички отговори. Винаги обаче е готова да ги потърси.

Случва се пациент да отиде при нея с един куп документи и изследвания, след като е обиколил различни специалисти и е изключил какви ли не диагнози. Случва се и след като е чула цялата му история, да не знае как да му помогне.

Въпреки че в такива моменти се чувства безсилна, д-р Великова не се срамува, че има нужда да прочете повече, да потърси в научната литература по света дали има подобни случаи и какво може да се направи допълнително като изследвания, терапия и т.н. Благодарна е, че има колеги от същата и други специалности, с които да обсъди трудния случай.

"Понякога, макар и рядко, медицината няма отговор за конкретния пациент, което е най-голямото предизвикателство в моята работа. Това обаче е и най-тежкият за приемане факт."

За щастие, в повечето случаи д-р Великова разполага с нужните отговори на зададените ѝ въпроси. Безспорно едни от най-честите са свързани с детския имунитет. Всеки родител иска децата му да са здрави, да боледуват по-рядко и по-леко, и се чуди как да им обясни какво е имунитет и защо е толкова важен за тях.

"Допреди няколко години не се замислях за това. А децата започнаха да питат "защо мием ръцете, мамо?", "какво са ба(к)терии, тате", и т.н. Оказа се трудно да се обяснят на практика такива неща, които сме приели за даденост", смята д-р Великова. Но не е невъзможно, защото както обясняваме за биенето на сърцето и дишането чрез белите дробове, ще намерим думи и за имунната система и как ни предпазва от опасните вируси и бактерии.

Източник: Личен архив

Личният подход на д-р Великова е да използва сложни имунологични термини, които най-често звучат смешно на децата. Когато те се опитват да ги повторят, е много смешно и за нея самата. "Например, лимфоцит, главен комплекс за тъканна съвместимост, превключване на класа на имуноглобулина, цитокин и т.н."

Разбира се, прави го за забавление. Ако наистина иска да им обясни нещо, така че децата да я чуят и разберат, лекарката разчита на детските книжки по темата, за да ги запознае с различните функции на имунната система. Старае се да използва историите от книжките, в които имунните клетки и молекули са представени като живи същества, като герои. Защото така е по-интересно.

Смята, че дори да не разбират всичко, децата свикват с термините и с идеята за имунитета. "Защото споменавайки, че в нашия организъм има смели лимфоцити и други имунни клетки, които се грижат денонощно да не се разболяваме от инфекции, ние им повишаваме общата и здравна култура, а това ще се отплати в бъдеще."

Оттук се ражда и идеята заедно с Весела Енчева в бъдеще да пишат ревюта на всички детски книжки на българския пазар, посветени на тема имунология - нещо, с което се надяват да ги популяризират. Защото за имунитета трябва да се говори. Както с децата, така и с възрастните. За да го обясни на възрастните възможно най-ясно, точно и изчерпателно, д-р Великова пише книгата "Детският имунитет".

Източник: Личен архив

"Не съм си и представяла, че ще напиша точно такава книга, макар преобладаващата част от материалите в блога ми, да бяха на такава тематика."

Въпреки това се случва. Представя идеята си на Димитър Николов, отговорен редактор в Сиела, и издателството застава зад проекта. Самото писане се оказва труден процес, защото ѝ се налага да се изразява в друг стил. За това пък е благодарна на д-р Снежина Лазова, медицинския редактор на книгата и нейна близка приятелка от години.

Как бихте синтезирали най-важното от "Детският имунитет" в три изречения?

Детският имунитет е една малка вселена, в която всеки елемент се развива със своя скорост, изпълнява различни функции и трябва да има баланс между прекомерна активност и липса на имунитет изобщо. Ние като родители трябва да приемем, че децата по правило боледуват по-често от възрастните, а някои деца - по-често от връстниците си. Това, което можем да направим, е да им осигурим здравословна среда и начин на живот, така че имунната система да има всички условия да работи оптимално, като това включва и понякога да се обърнем към специалист за помощ.

Как разбираме, че има проблем с имунната система на децата?

Когато детето боледува много на брой пъти от конкретни заболявания, като пневмонии; ако инфекциите продължават дълго и преливат една в друга; когато се налага антибиотично лечение, дори венозно приложение на антибиотици, и постъпване в болнично заведение; когато причинителите са необичайни; когато имаме и друг член на семейството с имунен дефицит; когато детето има хронично заболяване (диабет и др.). Тогава е добре да се направи консултация със специалист, да се назначат изследвания и да се прецени дали се касае за имунен дефицит. Тогава може да се назначи и подходящо лечение спрямо случая.

Източник: Личен архив

Най-голямата и най-честата грешка, която един родител може да допусне, когато се опитва да изгради имунитет на детето си?

Най-голяма грешка е да разболява детето си нарочно, за да преболедува, считайки, че така изгражда имунитет. Актуален пример са т.нар. варицела партита, при които болни и здрави деца се събират да играят. А никой не пита болните деца дали им се играе на тези партита или здравите дали искат да вдигнат 39 градуса, да им е лошо и да се покрият от глава до пети със сърбящи и болезнени пъпки две седмици. Садистично е, макар и прикрито зад уж добри намерения да се изкара в ранна детска възраст. Ваксинацията срещу варицела създава същия по трайност имунитет, спестявайки на децата както тези неприятни изживявания, така и рискове като енцефалит или кожни белези за цял живот.

А най-честата грешка, на която ставам свидетел, е родител на не ваксинира детето си. Което е лицемерно, имайки предвид факта, че мнозинството родители, които не ваксинират децата си, имат ваксини и са защитени от опасните инфекции.

Като стана дума за ваксини, коя е препоръчителната възраст за поставяне на противогрипна ваксина при децата?

След шестия месец от раждането. Това не е произволен момент. Знае се, че до около шестия месец бебетата имат антитела, преминали през плацентата към плода по време на бременността. Техният живот е по-малко от шест месеца. Счита се, че за около половин година бебета са защитени от патогените, от които и майка им е защитена. След този период родителите забелязват рязко покачване на броя на инфекции, особено ако в семейството има по-големи братя и сестри, които посещавайки детски заведения боледуват по-често от вирусни инфекции. А от друга страна се знае, че децата до 5-годишна възраст са рискови за тежко протичане на грип. Затова е важно и те да бъдат защитени.

Как да повишим имунитета на децата по естествен начин?

Имунитетът на децата не прави разлика между това по "естествен" или "изкуствен" начин е създаден. Тъй като имунитетът представлява най-общо вродени и адаптивни механизми на защита, то с годините ние изграждаме един по-голям репертоар от имунни клетки, включително такива на паметта, които са уникални за всеки човек, и които определят какъв ще е изходът от срещата с всеки един патоген.

Когато преболедуваме от инфекция, в зависимост от инфекциозния причинител, можем да създадем имунитет или не. След ваксинация изграждаме траен имунитет, защото по правило ваксините се създават срещу болести, при които може да се получи траен имунитет. Да не забравяме, че боледуването от някои вируси води до потискане на имунитета като цяло, което е нежелано.

Не можем да говорим и за "засилване" или "повишаване" на имунитета в истинския смисъл на думата. Имунитетът трябва да бъде в определени граници, оптимален, балансиран, защото повишеният имунитет се свързва с алергии и автоимунни заболявания, а намаленият - с имунодефицити. Затова и ако говорим за естествени начини за поддържане на имунитета, за осигуряване на оптимални възможности за работа на имунната система, това се постига чрез здравословен начин на живот - хранене, сън, физическа активност, контролиране на стреса, закаляване, ваксинация и други. Както и ако се установи проблем с имунната система, да се вземат мерки.

Източник: Личен архив

Какво мислите за хранителните добавки и имуностимулаторите, които често даваме на децата си с идеята да боледуват по-рядко?

Хранителните добавки, които оказват въздействие и върху имунните функции, т.нар. имуностимулатори, имат своето място при децата. Ако ги даваме с идея децата да боледуват по-рядко, то вероятно ще се провалим. Защото имуномодулаторите трябва да бъдат подбрани спрямо състоянието на детето и в зависимост от това от какво боледува, колко често, има ли имунен дефицит и т.н. Ако не бъдат установени причините, то добавките може и да не помогнат.

Освен това няма магическо хапче, обикновено се налага да се промени начинът на живот, понякога да се използват няколко имуностимулатора в комбинация за известен период от време, за да можем да наблюдаваме резултати. Това означава, че ако детето боледува по-често, и предпишем имуномодулатори, не можем да очакваме, че то ще спре да боледува след две седмици. Изобщо, трябва да се грижим за имунната система целогодишно и да познаваме всички фактори, които й влияят негативно, за да ги отстраняваме своевременно. Това важи както за децата, така и за възрастните.

Ако трябва да дадете само един съвет на родителите, свързан със здравето на децата им, какъв ще бъде той?

На първо място се погрижете за вашето здраве и заедно с примера, който им давате, да научите децата да се грижат и те самостоятелно за здравето си. Много често сме склонни да подценяваме своето здраве, но ако искаме да сме по-дълго време с децата си, то трябва да направим всичко възможно и ние да сме здрави./lifestyle.bg