Известният физик Сабине Хосенфелдер анализира разминаването между гръмките обещания на компаниите и суровите технологични бариери пред квантовите компютри

Преди две години известният физик и критик на състоянието в съвременната наука Сабине Хосенфелдер прогнозира, че огромният шум около квантовите компютри ще затихне до 2024 г. Днес тя признава, че е сгрешила. Вместо да се спука, балонът на очакванията продължава да се раздува, подхранван от корпоративен маркетинг и мащабни държавни инвестиции.

В последните месеци редица компании обявиха, че са готови за масово производство на квантови компютри. Британската Quantum Mission твърди, че разполага с първия "пълен пакет" - хардуер, софтуер и потребителски интерфейс, който може да бъде мащабиран до милион кюбита - прагът, при който се очаква технологията да стане комерсиално значима.

Американската PsiQuantum и китайски държавни предприятия също строят фабрики, а японската Fujitsu изненадващо обяви готовност за машина с 250 логически кюбита.

Проблемът, посочва Хосенфелдер, е, че тези съобщения се разминават драстично с реалността. Най-разпространената технология, базирана на свръхпроводящи вериги (използвана от гиганти като IBM и Google), се сблъсква с фундаментално препятствие: охлаждането.

Кюбитите работят при температури, близки до абсолютната нула, и се нуждаят от сложни охладителни системи, наподобяващи полилеи. При увеличаване на броя на кюбитите над определен праг - по груба оценка около 1000 - генерираната от тях топлина при манипулация става твърде голяма за една охладителна система. Свързването на няколко такива системи пък води до експлозивен ръст в честотата на грешките, което обезсмисля изчисленията.

"Това е като да кажеш, че можеш да произвеждаш масово космически кораби, които обаче не могат да летят", коментира иронично тя.

Въпреки тези нерешени проблеми, финансовите пазари реагират с бурен оптимизъм. Акциите на публично търгувани компании като IonQ, Rigetti и D-Wave бележат огромни ръстове.

Гигантът BlackRock дори планира да предложи борсово търгуван фонд за квантови компютри. Този ентусиазъм до голяма степен се дължи на правителствени програми, особено от страна на САЩ, които инвестират милиарди в сектора от опасения да не изостанат от Китай.

Корпоративните съобщения също допринасят, макар често да са подвеждащи. Хосенфелдер дава пример с твърдения на IBM за "квантово подпомогната алгоритмична търговия", които при по-внимателен прочит се оказват неефективни и ненужно усложнени. Компютърният учен Скот Аарънсън описва подобни научни статии като "стрелба по риба в бъчва, която вече е мъртва".

Според Хосенфелдер има две възможни обяснения за този парадокс. Първото е, че е направен огромен, но строго секретен технологичен пробив, който все още не е публично достояние. Второто, и далеч по-вероятно, е, че става дума за балон, движен от геополитическото напрежение между САЩ и Китай и поддържан от учени, които не правят достатъчно, за да разсеят нереалистичните представи в обществото.

В края на миналата година Google направи смайващо твърдение, че новият му квантов чип може би използва паралелни вселени, за да постигне резултатите си. Малцина обаче оспориха публично това неподплатено с никакви данни твърдение.

Докато компаниите не демонстрират работещи и мащабируеми устройства, които решават реални проблеми, шумът около квантовите компютри остава предимно в сферата на маркетинга и спекулациите