Светът ще е прекрасен за ден-два. После ще престане да съществува

На пръв поглед вирусите съществуват само и само за да всяват хаос в обществото и да причиняват страдания на човечеството. През вековете те са вземали милиони жертви, убивали са сериозна част от световното население. Твърди се, че от испанския грип през 1918 г. са умрели 50 до 100 милиона души, а само през XX век едрата шарка е загробила 200 милиона.

“При липсата на вируси светът ще бъде прекрасно място за… ден-ден и половина. После всички ще умрем - казва Тони Голдбърг, епидемиолог от Университета на Уисконсин. – Всички жизненоважни приноси, които дължим на тях, далеч надхвърлят вредите.”

Огромната част от вирусите не са болестотворни за хората и имат съществена роля за поддържане на равновесието в екосистемите

Други защитават здравето на организмите - от гъбите и растенията до насекомите, животните и човека.

“Ние живеем в съвършен баланс и вирусите са част от него. Не можем без тях”, обяснява Сусана Лопес, вирусолог от Университета по анатомия в Мексико.

Но малцина са наясно с това - повечето се фокусират главно върху вредите. Почти всички патолози изучават само патогените. Едва напоследък някои учени започват да изследват микроорганизмите, които не убиват, а поддържат нас и планетата живи. “Това е малка школа специалисти, която се опитва да предложи честно и трезво становище за света на вирусите и да покаже, че сред тях има и добри”, казва Голдбърг.

Научните среди са категорични, че без вирусите животът - такъв, какъвто го познаваме, ще престане да съществува. А дори и да искаме, невъзможно е да ги унищожим до един. Но нека се опитаме да си представим една подобна фантастична ситуация - така ще разберем не само огромното значение на микробите за оцеляването ни, но и нуждата да ги изучим по-добре.

Да започнем с това, че изследователите дори не знаят колко вируса съществуват на Земята

Класифицирани са хиляди, главно смъртоносните, но има още милиони.

Специалистите не са наясно и какъв е процентът на опасните за човека. Статистически те биха били близо до нулата”, твърди пред Би Би Си вирусологът от университета на Британска Колумбия Къртис Сътъл.

Със сигурност се знае, че бактериофагите - вирусите, унищожаващи бактерии, са много важни. Името им идва от гръцкото “поглъщам” и те това и правят. “Това са хищниците на бактериалния свят и без тях ще сме в огромна беда”, казва д-р Голдбърг.

Бактериофагите са основен регулатор на бактериалната популация в световния океан и на всяка друга екосистема на планетата. Ако внезапно изчезнат и спрат да “ядат” бактерии, някои бактериални групи ще се размножат безконтролно, а други ще престанат да съществуват. Проблемът ще е фатален за океаните, където микроорганизмите са над 90 на сто от живите твари. Те произвеждат половината от кислорода на планетата.

В този процес основна роля играят вирусите бактериофаги.

Всеки ден те убиват около 20% от всички океански микроорганизми и 50 на сто от бактериите

Изтребвайки ги, осигуряват на произвеждащия кислород планктон достатъчно храна, за да изработва кислород чрез процеса фотосинтеза. “Ако няма смърт, няма да има и живот, защото животът е изцяло зависим от рециклирането на материали. Затова вирусите са толкова важни за рециклирането”, обяснява Сътъл.

Те са жизненоважни за контрола на популацията на видовете. Ако някои популации се размножат прекомерно, вирусите се намесват и започват да ги унищожават. Процесът е известен като “убий победителя” и важи за всички същества, включително и за човека. Затова са пандемиите. Когато някои твари се развъдят в изобилие, вирусите започват да се размножават много бързо и да ги убиват, за да отворят място за живот и на други. Ако те внезапно изчезнат, по-устойчивите видове ще избуят за сметка на други

Биоразнообразието на планетата бързо ще изчезне, разказва Сътъл.

Някои организми очакват именно вирусите да им дадат “едно рамо” в нашия силно конкурентен свят. Вирусите помагат на кравите и другите преживни животни да превърнат целулозата от сеното в захари, които пък чрез метаболизма стават на месо и мляко. Те са съществени и за поддържане на добра микрофлора в тялото на животните и човека.

Учените привеждат следния пример: вирус, предаван от семената на лютата чушка халапеньо, помага на растенията да се борят с листните въшки. Доказано е, че те атакуват по-лесно културите, които нямат този вирус.

Учените доказват, че гъбите и растенията си предават вирусите от поколение на поколение. Щом го правят, значи те са полезни за тях. Ако изчезнат, растенията и другите организми ще станат по-уязвими и дори ще умрат.

Гъбите си предават вируси, които са полезни за оцеляването им.

Заразата с “добри” вируси може да помогне и на човека да отблъсква някои патогени. GB вирус C - неболестотворен микроб в човешката кръв и далечен братовчед на вирусите на западнонилската треска и денге, забавя напредъка на СПИН у хора с HIV. Изследвания са установили, че GB вирус C намалява риска от смърт у пациенти с ебола.

Опити с мишки показват, че херпесът ги прави по-малко податливи на бактериални инфекции, включително бубонна чума и листерия. Изследователите предполагат, че подобен ефект има и при хората.

Вирусите са сред най-обещаващите терапевтични агенти срещу определени болести.

Лечението с бактериофаги, практикувано в Русия още от 20-те г. на миналия век, използва вируси за борба с бактериални инфекции. Сега тази практика се развива бързо заради нарастващата резистентност към антибиотици и поради факта, че така могат да се атакуват специфични бактерии, а не да се унищожава вкупом чревната микрофлора, както правят антибиотиците.

“Животът на доста хора е спасен чрез използването на вируси там, където антибиотиците не са помогнали, твърди Сътъл. Онколитичните вируси, които селективно нападат, инфектират и разрушават ракови клетки, също активно се прилагат като нетоксичен и по-ефикасен лек срещу рак.

Учените изследват не само опасните, но и "добрите" вируса, за да се борят с болестите. СНИМКА: РОЙТЕРС

Терапевтичните вируси действат като микроскопични ракети с насочване, които се забиват в болните клетки и ги взривяват, обясняват лекарите. И уверяват, че именно те ще доведат до ново поколение терапии.

Тъй като постоянно се възпроизвеждат и мутират, вирусите са огромно депо на генетични иновации, които другите организми могат да усвоят. Репликацията е процес на копиране на клетъчния геном. Вирусите я постигат, като се вмъкват в клетката приемник и “похищават” и нейната репликация. Ако това се случи в полова клетка (сперматозоид или яйцеклетка), вирусният код може да се предава на следващото поколение.

“Всички организми, инфектирани с вируси, имат възможност да абсорбират вирусните гени и да ги употребят в своя полза. А всмукването на нова ДНК в генома е основен прийом на еволюцията - обяснява д-р Голдбърг. - Изчезването на вирусите би рефлектирало върху еволюционния потeнциал на всички видове живот, включително на хомо сапиенс”, заключава той.

Вирусните елементи са 8% от човешкия геном, а геномите на бозайниците съдържат към 100 000 останки от вирусни гени.

Понякога вирусният код в тях осъществява нови и полезни, дори съществени функции. Най-удивителният пример за това е свързан с еволюцията на плацентата у бозайниците и бременността им. Има доказателства, че способността да ражда живи бебета, а не да снася яйца, човекът дължи на генетичен код, придобит от древни ретровируси, инфектирали нашите предци преди милиони години. “Изкушаваме се да предположим, че човешката бременност щеше да е съвсем различна и дори нямаше да съществува, ако не бяха пандемиите от ретровируси, поразявали предтечите на човека”, обясняват авторите на тази теза.

Науката едва сега започва да открива пътищата, по които вирусите помагат за поддържане на живота. И колкото повече научаваме за всички тях, а не само за болестотворните, толкова по-добре ще се подготвим да използваме “добрите” и да създаваме защита срещу “лошите”, които може да докарат следваща епидемия, заключава Би Би Си.

В ледовете дремят болести и се събуждат

Микроорганизми оцеляват под земята с векове

Глобалното затопляне и неговият резултат – бързото топене на “вечните” ледове, вадят на повърхността прастари екосистеми, включително вируси, предупреждават учените. Сред древните бактерии, дремещи в земята от векове, може да има полезни за хората, безвредни за човека, но и крайно опасни микроби – носители на стари и нови смъртоносни болести, казва руският изследовател Сергей Давидов. В останки от мамути вече е открита сибирска язва или още антракс, а в ледовете вероятно са се съхранили вируси на едра шарка и други патогени. Отдавна изчезналата напаст бубонна чума сега отново се появява в китайския регион Вътрешна Монголия. Има данни, че чумна бактерия се таи и под земята на сибирския север.

През август 2016 г, припомня Би Би Си, в глух северен район на сибирската тундра 12-годишно момче умира от антракс и още дузина хора са заразени. Смята се, че преди 80 г. елен, заразен с болестта, е умрял и затрупан в най-горната част на земната кора, където почвата е дълбоко замръзнала. На повърхността преди 4 г. го изважда топла лятна вълна. Оттам заразата плъзва в близките води и пръст, поразява други елени, храните, а оттам и хората.

Това не е и няма да остане изолиран случай, твърди Би Би Си. От 15 000 години насам в глетчер в тибетското плато на Китай се таи изобилие от замръзнали вируси, много от които са непознати за човечеството. Наскоро учените изследваха проби от глетчера и откриха 28 непознати досега вирусни групи.

Ускореното топене на ледовете ще отвори кутията на Пандора за ред отдавна изкоренени опасни болести, казват специалистите. Горният замръзнал слой почва е идеално място за оцеляване на микроорганизми, останали живи от милиони години, защото там е студено, тъмно и няма кислород, обяснява френският микробиолог Жан Мишел Клавери. Някои от тях в миналото са предизвиквали гибелни епидемии. Учените например са открили фрагменти от РНК на испанския грип през 1918 г. в трупове, заровени в масови гробове в Аляска. Изследователи от Новосибирск пък са се натъкнали на човешки останки с части от ДНК на едра шарка. Особено опасни са райони, където навремето, включително преди векове, е имало гробища. “В резултат на затоплянето разпространители на смъртоносни инфекции от XVIII и XIX век могат да се съвземат, особено край гробове с жертви на гибелни епидемии”, предупреждават руските изследователи Борис Ревич и Марина Подолная.

През 2005 г. учени от НАСА успешно съживиха бактерията Carnobacterium pleistocenium, таяща се в почвата на Аляска цели 32 000 години - от епохата на мамутите плеистоцен. След топене на ледовете тази бактерия свободно си “плувала” насам-натам.

През 2009-а изследователите връщат към живот микроб, дремал в леда на Антарктида 8 млн. години

Не всички микроорганизми оцеляват в леда, но бактериите, които могат да образуват спори, и микробите с голям размер, оживяват, разказва Би Би Си. Такива са тетанусът и Clostridium botulinum, причиняващ ботулизъм. Патогени могат да излязат не само от топенето на ледовете, но и от миньорска дейност и сондажи, предупреждават специалистите.

“Възможността да хва.нем вируси от отдавна изчезналите неандерталци говори, че не е възможно те да бъдат изкоренени. Подобно убеждение е погрешно и създава фалшиво чувство за сигурност – казва Жан Мишел Клавери. – Затова е разумно за всеки случай да имаме на склад широк набор от ваксини”, съветва той./24 часа