Индийският космически апарат „Чандраян-2“ навлезе в лунна орбита, като така успешно изпълни една от най-сложните маневри от историческата си мисия до земния спътник, съобщава АФП. След 4-седмично пътуване корабът завърши своето позициониране в лунната орбита, както е планирано, се посочва в съобщение на Индийския център за космически изследвания.

Индийското космическо ведомство съобщи за успешното завършване на маневрата по влизането на лунната станция "Чандраян-2" в орбитата на естествения спътник на Земята, съобщиха световните агенции. Продължителността на сложната маневра е била 1738 секунди.

Според индийските специалисти тя е била най-деликатната част от мисията, тъй като скоростта и височината трябва да са изчислени много точно. И най-малката грешка би провалила заплануваното през септември меко кацане на лунната повърхност на станцията. Тя стартира към нашия естествен спътник на 22 юли и нейното прилуняване е предвидено за 7 септември.

Ако корабът се беше приближил до земния спътник с по-голяма скорост, той щеше да отскочи и да се изгуби в дълбокото пространство. Ако „Чандраян-2“ обаче беше направил заход с по-ниска скорост лунната гравитация щеше да го засмуче и да го разбие на повърхността.

Космическият апарат "Чандраян-2" включва орбитален модул, спускаем модул и луноход. Планирано е спускаемият модул "Викрам" да достави на лунната повърхност 27-килограмовия луноход "Прагиян", който ще функционира най-малко един лунен ден (14 земни денонощия). Предвижда се орбиталният модул да функционира около година.

Целта на Индия е да се превърне в четвъртата държава в света след Русия, САЩ и Китай, която е приземявала космически кораб на Луната.

Очакваше се тежащият 2400 кг орбитален апарат да обикаля около Луната около година, правейки снимки на повърхността, търсейки признаци за наличие на вода и изучаване на атмосферата.

Както по-рано съобщи индийското космическо ведомство, районът на Южния полюс не е избран случайно за кацане на апарата. Тази част от Луната досега не е била изследвана. Сред главните цели на експедицията ще е търсенето на вода. Освен това в района на Южния полюс има образувания от лунни скали, които могат да разкажат за геоложката история на естествения спътник на Земята.

"Чандраян-2" се откроява поради ниската си цена, с около 140 млн. долара, изразходвани за подготовка за мисията - много по-ниска цена в сравнение с подобни мисии от други страни. За сравнение САЩ са похарчили около 100 млрд. долара за мисиите „Аполо“. /БГНЕС