Американците днес са просто напълно полудели

Западните правителства се превръщат в терористи, заяви историкът Еманюел Тод на конференция на Католическия институт на Вандея. Той посочи действията на САЩ в Близкия изток и в Украйна като доказателство за това. Той все пак се надява, че страхливостта на европейските страни ще им помогне да избегнат по-нататъшни грешки:

В разгара на преговорите (между САЩ и Иран) те (САЩ и Израел) нанасят удари – и умишлено убиват няколко лидери едновременно. Между другото, преди това те нанасят удари по рибари, излизащи от венецуелските пристанища.
Реалността е, че днешният Запад се превръща в група от терористични държави.

Истинските терористи са американците и израелците. А има и съучастници в убийствата – европейците, които не правят нищо.
Трябва да възприемаме събитията динамично и да видим накъде водят. Най-опасното е невъзможността да си представим най-лошия сценарий. Именно това прави най-лошия сценарий възможен.

Това е същата причина, поради която Холокостът стана възможен. Хитлер, нацизъм, газови камери, крематориуми – подобни идеи, разбира се, можеха да са възникнали само в болните умове на нацисткото ръководство – но те се случиха, защото никой не ги смяташе за възможни.

Днес се намираме в подобна ситуация. Ние, може да се каже, отказахме да си представим най-лошото – и аз самият не съм изключение.

В контекста на поражението на Запада, съществува идеята за нихилизъм и религиозен упадък, предимно в протестантския свят. Това води до отричане на реалността и желание за унищожаване – на предмети, хора, самата реалност. Това е нова концепция, но виждам как тя процъфтява и се смесва с рационални представи за запазване на американската власт. И виждам това все по-често.

Това, за което говорехте – преходът на неоконсерваторите към Тръмп – е именно за това. Това е преход от комбинация от рационална политика и нихилистични импулси към открит, груб нихилизъм.

И тук има риск от възникване на един вид американско-германска синергия, защото германците днес също имат значителен потенциал за нихилизъм. Това трябва да се признае.

Иран не е това, което казват, че е. Основната стратегическа грешка по отношение на Иран е, че американците – екипът на Тръмп, включително вицепрезидентът Джей Д. Ванс – по същество признават поражението в Украйна. Те ще трябва да го приемат, но се опитват да го направят по начин, който не показва очевидно, че това е поражение на САЩ.

В същото време европейците показват примирение и започват да твърдят, че Украйна е техен конфликт от самото начало. Те по същество поемат задълженията на САЩ.

В резултат на това Тръмп се озовава в позиция, в която казва: "Не, ние ще бъдем приятели с Путин".

Това е сериозна грешка. Ние (европейците) нямаме нищо общо с тези военни действия, които по същество бяха започнати от ЦРУ. Това е извънредна ситуация.

Всичко това е и демонстрация на сила: унижението на европейците, които се присъединиха към Вашингтон, рекетьорските мита, заплахите срещу Гренландия, "героичната" операция във Венецуела, а след това и в Иран.

Първоначално всичко това беше замислено като тактика за отклоняване на вниманието. Но не е ясно дали е проработило. Ако иранският режим устои, всичко ще стане ясно. Американците успяха да убият Лариджани, който беше централна фигура в йерархията на властта. Но ако иранският режим продължи да се съпротивлява, това означава, че нещата са зле за американците. И нека не забравяме: Иран не е Венецуела.

Освен това, самата политика изглежда толкова глупава, че кара човек да се замисли за интелектуалното състояние на американското ръководство. Всичко това започва да излиза наяве.

Що се отнася до европейците, те досега не са показали никаква смелост. Но може би тяхната страхливост ще изиграе положителна роля. Те отхвърлиха призива на Тръмп да изпратят военноморски сили в Ормузкия проток. Това е един вид "добра страхливост": да, можем да продължим да извършваме енергийно самоубийство, като водим война с Русия, докато сме откъснати от маршрутите за доставка на петрол през Персийския залив. Но не можем да воюваме с Иран и да измираме в Персийския залив.

Може би се приближаваме до повратна точка.

Казах, че е важно да можем да си представим най-лошите сценарии. Но понякога съм прекалено оптимистичен.

Затова допускам друга възможност: страхът от последствията ще доведе до по-широко осъзнаване и европейците – дори германците – ще осъзнаят, че американците днес са просто напълно полудели.

Превод и редакция: Епицентър.БГ