„В момента строителството по Черноморието е затруднено от икономическата криза и археологията малко си отдъхна, тъй като през последните години разкопките, специално в археологическите резервати в живите градове, се правеха изключително при аварийни ситуации и на практика голяма част от сградите вече бяха ударени от строителните машини, преди да бъдат проучени от нас”, сподели пред „ДНЕС+” Игор Лазаренко от РИМ – Варна, научен ръководител на археологическите проучвания на новооткрития храм на Понтийската майка в Балчик.

Археологът допълни, че до известна степен е оптимист, че финансовата криза, респективно икономическата ще окаже положителен ефект за опазване на паметниците на културата и че ще отложи разкриването за едно по-добро бъдеще, когато се предполага, че, първо, ще има едно по-добро финансиране за проучвания и второ, строителните предприемачи ще бъдат по-отговорни хора.

„Като цяло през последните 10-ина години икономическите интереси бяха водещи в такива случаи и обектите много често бяха унищожавани, за да не се налагат разкопки и да не се правят промени в плановете”, допълни Игор Лазаренко, като посочи, че за щастие храмът в Балчик е имал по-добра съдба и все още има реални шансове да се превърне в музей – тъй като го заслужава.

Научният сътрудник към отдел „Археология” в РИМ – Варна, коментира, че новият закон за паметниците на културата до известна степен решава някои проблеми, които досега са стояли като препъни камъни. Така например по стария закон общините нямали право да извършват замени за такъв тип парцели и да плащат на собственика на земята.

„От гледна точка на новото законодателство обаче тези неща могат да се решат и аз се надявам при следващия министър на културата, независимо кой, да се прояви здрав разум и да се финансират подобни обекти, които действително са от национално и дори от световно значение – храмът в Балчик е най-големият комплекс за почитането на култа към Богинята майка, в нейния аспект на Понтийска майка на боговете.”

Във всичките над 20 епиграфски паметника тя се споменава тъкмо като Понтийска майка на боговете – нещо, което е уникално и дава пряка връзка с по-късния култ към т.нар. Богородица Талосократица или Господарка на морето, засвидетелствана в гръцките общности по Българското Черноморие през 19 и началото на 20 век.

„Спокойно можем да кажем, че сме намерили прототипа на Богородица Талосократица”, твърди Игор Лазаренко. За значението на храма недвусмислено говори и вниманието към него от страна на последния римски император не християнин, Лициний, който между 316 и 324 г. подарил на храма сребърна статуя, тежаща около 4 кг.

Археологът Игор Лазаранеко днес бе един от докладчиците на научната конференция в зала „Одесос” на Археологическия музей, посветена на братята Хермин и Карел Шкорпил – едни от основателите на музея и на българската археология. По повод доклада си Лазаренко припомни, че преди две години информацията вече е била представена публично в Балчик, а връзката с Карел Шкорпил е повече символична.

През 1907 г., когато Шкорпил открива в Балчик гробница на лекар жрец, на практика той не е имало как да види и древния храм, тъй като последният е бил под три метра свлачищни пластове. В по-голямата си част античният град се е намирал в ниските части на днешния, близо до морето. „Балчик е може би най-слабо проучваният от археолозите голям град по Българското Черноморие и без съмнение могат да се очакват нови археологически разкрития”, казва Игор Лазаренко.

Той пояснява, че през 544-545 г. градът е имал нещастието да бъде ударен от огромна приливна вълна, която според писмените извори е навлязла на 4 мили навътре в сушата. За разлика от Одесос обаче, вследствие на земетресението Дионисополис е бил заринат и от огромна свлачищна земна маса и на практика античният Дионисополис е нещо от типа на античния Помпей, а шансовете на археологията на такива места съвсем не са за пренебрегване.
Васил Тоновски