България настоява в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. да бъде създадена специална възможност за подкрепа на маслодайната роза. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел.

Той представи предложението на страната ни за създаване на нов член в Регламента за ОСП за уреждането на интервенция "Специално плащане за културата маслодайна роза" с финансиране от бюджета за Общата селскостопанска политика, съобщиха от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

"Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция, уникално българско производство и трудът на поколения розопроизводители - традиция, която имаме отговорност да съхраним и подкрепим", коментира Абровски. По думите му уникалността на българската роза прави уникален и Европейския съюз (ЕС). Българският земеделски министър подари на участниците мускалче с българско розово масло, което един от най-разпознаваемите символи на българското земеделие и традиции.

Пламен Абровски също заяви, че е необходима възможност за продължаване на преходната национална помощ, като подкрепи от името на страната ни документа в тази връзка, иницииран от Румъния, заедно с Кипър, Унгария, Полша и Словакия. "Отчитайки нарастващите икономически, геополитически и климатични предизвикателства, продължаваме да смятаме, че ОСП трябва да остане силна и стабилно финансирана политика", посочи той.

Земеделският министър постави и въпроса за праговете при намалението на плащанията по интервенцията за дегресивно плащане на площ. Той отбеляза, че България подкрепя доброволното прилагане на намаленията и тавана на плащанията, като предлага праговете за дегресивното плащане да се определят от държавите членки съобразно спецификите на структурата на стопанствата. "Нашето искане е в Регламента за ОСП да се включи възможност за приспадане на разходите за заплати и осигуровки, свързани със селскостопанската дейност, подобно на действащите в момента разпоредби. Това следва да бъде доброволно за държавите членки и обект на национално решение", посочи Абровски.

Той каза още, че новата Обща селскостопанска политика трябва да осигури възможности за развитие на напояването и мащабни проекти в областта на хидромелиорациите, включително колективни и териториални системи. По думите му трябва да има и достатъчно гъвкави механизми за бързо програмиране на извънредни мерки при неблагоприятни климатични и други събития.

Абровски акцентира и върху необходимостта от гарантирана подкрепа за Системата за знания и иновации в селското стопанство (АКИС), за да се осигури непрекъснатост на съветническите услуги, иновационните мрежи и изпълнението на иновативни дейности. "Сред ключовите въпроси за България остава и осигуряването на подходящ преходен период и ясни правила, които да гарантират непрекъснатост и сигурност при отпускането на директните плащания след 2027 г.", заяви той.

Преди началото на заседанието земеделският министър съобщи пред журналисти, че България ще настоява заедно с Румъния, Гърция и Кипър Европейската комисия (ЕК) да предприеме спешни действия във връзка с усложнената епизоотична обстановка и разпространението на чума и шарка по дребните преживни животни.

В тази връзка се предлага актуализиране на европейското законодателство и осигуряване на европейско подпомагане и обезщетяване на земеделските стопани за загубите и ограниченията, свързани с мерките за ликвидиране на заболяванията. България настоява също Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) да проведе научни изследвания относно възможностите за използване и търговия с продукти от животни при прилагане на епизоотични мерки.