Затоплящият се климат е бил благоприятен за гигантските тревопасни животни

Само до преди 10 000 години Земята е била населявана от гигантски бозайници. Днес, от тях са останали единствено огромните им кости. Не е ясно какво в крайна сметка е довело до изчезването на тези великолепни създания. Преди 10 000 години започва глобално затопляне, свързано с приключващия ледников период. Междувременно нашият собствен вид се разширяваше в нови земи, преследвайки богатството от ресурси, дошли с отстъпващия лед. Ново проучване сочи, че хората са по-виновни от климатичните промени за краха на мегафауната.

Фосилите показват, че преди 50 000 години е имало най-малко 57 вида мегатревопасни животни. Днес са останали само 11. Те включват забележителни гиганти като хипопотами и жирафи, както и няколко вида носорози и слонове, много от които продължават да намаляват.

Такъв драматичен спад, казват изследователите, не е в съответствие с изменението на климата като единствена причина.

"Голямата и много селективна загуба на мегафауна през последните 50 000 години е уникална за последните 66 милиона години. Предишните периоди на изменение на климата не са довели до големи, селективни изчезвания", казва макроекологът Йенс-Кристиан Свенинг от Орхуския университет в Дания.

"Друг важен модел, който се противопоставя на ролята на климата, е, че скорошното изчезване на мегафауната удря еднакво силно както в климатично стабилните райони, така и в нестабилните райони."

Новото изследване се състои от цялостен преглед на наличните доказателства след изчезването на динозаврите преди 66 милиона години. Те включват местоположения и времена на изчезване, предпочитания към местообитания и храна, приблизителни размери на популацията, доказателства за човешки лов, движение на човешката популация и данни за климата и растителността, датиращи милиони години назад.

Знаем, че хората са съжителствали с мегафауната и имаме доказателства, че някои видове са били избивани до изчезване. Знаем, че нашите предци са били способни да ловуват ефективно големи животни.

"Ранните съвременни хора са били ефективни ловци дори на най-големите животински видове и очевидно са имали способността да намалят популациите на големи животни", казва Свенинг.

"Тези големи животни са били и са особено уязвими към свръхексплоатация, защото имат дълги периоди на бременност, произвеждат много малко потомство наведнъж и им отнема много години, за да достигнат полова зрялост."

Екипът установи, че мегатревопасните животни са изчезнали при различни климатични сценарии, в които са успели ефективно да процъфтяват дори по време на промени. Освен това, повечето от тях биха се адаптирали добре към затопляща среда.

Оказва се, че сривът на популацията на мамути, мастодонти и гигантски ленивци е последователен навсякъде, където хората мигрират.

Може би причината мамутите да останат на остров Врангел след изчезването на континенталната популация е, че там не е имало хора.

Изследването е публикувано в Cambridge Prisms: Extinction.