Планетата ни е имала няколко кратки по геологичните мащаби периоди на екстремно топъл климат

Най-горещият период в историята на Земята през последния милиард години е Палео-еоценският термичен максимум (PETM), настъпил преди около 56 милиона години.

По геологичните мерки това е буквално "вчера". Ако разгледаме времето, откакто съществува живот на планетата ни - приблизително от около 1 милиард години насам, това е преди последните 5 на сто от него. Разбира се, ако  се върнем преди повече от милиард години, ще намерим и по-горещи периоди по времето на формирането на самата планета, но това са съвсем други мерки и параметри.

Това е най-интензивният и кратък период на затопляне в по-новата геоложка история. Средните глобални температури са се повишили с 5°C до 8°C над вече топлите нива от онова време. 

Любопитното е, че  Арктика е била дом на крокодили и палми, а температурата на океанската повърхност в тропиците е достигала близо 35°.

Този период е причинен от активното освобождаване на въглероден диоксид и метан в атмосферата, което често се използва от учените като исторически аналог на съвременното изменение на климата. Днес, обаче, промяната става с няколко порядъка по-бързо от тогава, бързина без аналог в историята, освен по време на няколко катастрофи, причинени от астрономически фактори.

Макар ПЕТМ да е най-впечатляващият горещ период, такива, подобни  на него е имало неколкократно за малко по-кратко и в края на Мезозоя, периода Креда по време на разцвета на динозаврите.

За да оцените мащаба, ето няколко числа. Днес (по-топло с вече над градус средногодишно спрямо прединдустриалната епоха) средната температура на повърхността на планетата ни е кръгло 15 градуса, По време на споменатите епизоди тя е била между 25 и 28 (!) градуса. Това е колосална планетарна "жега" и дори теоретично няма начин да я достигнем с помощта на глобалното затопляне.

Още едно число. В момента температурата на водата в най-ниските части на океаните е малко над нула градуса. Причината е чисто физична: Охладената по северната и най-вече южната "шапка" на планетата се спуска, бидейки по-плътна и запълва дъната на океаните. По време на ПЕТМ и подобните епизоди същият показател е бил цели 15 градуса, а за тази на повърхността вече споменахме.

Реално в момента планетата ни, дори "измъквайки се" от състояние на уникално студен период (заледяванията), е много далеч от състоянието на топла оранжерия, в което е пребивавала над 85 на сто от историята си през последния половин милиард години.

Разбира се, това не е повод за успокоение: Почти цялата биосфера е адаптирана към тези условия, съществували през последните около 1.5-2 милиона години и проблемът, който споменахме е, че затоплянето протича прекалено бързо. Практически без аналог в климатичната история.