Докато местният зелен вид е безобиден, азиатският нашественик крие неподозирани рискове от химически изгаряния, алергии и увреждане на зрението

Зорница Спасова е автор в Климатека и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по "Климатология" от СУ "Св. Климент Охридски". Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г., като е специализирала в Нидерландия, Германия, Италия, Дания, Норвегия, Индия и др. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община "21 - "30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.

Резюме:

• За разлика от местната зелена миризливка, секретът на кафявата мраморна дървеница съдържа алдехиди, които причиняват кожни изгаряния (дерматит), а при попадане в окото могат да увредят зрението трайно с близо 30%.
• Масовото им заселване в жилищата през есента замърсява домашния прах с екскременти и микрочастици, които отключват алергичен ринит, конюнктивит и тежки астматични пристъпи.
• Вредителят уврежда плодовете, което влошава безопасността на храните и принуждава фермерите да пръскат с повече пестициди.
• Сдъвкването на насекомото причинява възпаления и повръщане при кучета и котки.
• Глобалното затопляне улеснява инвазията на миризливки - по-меките зими помагат за оцеляването на вредителя, топлите есени удължават неговата активност, а засушаванията го прогонват от дивата природа директно към градовете и домовете.
• Най-ефективна е механичната превенция с комарници. При влизане у дома насекомите трябва да се отстраняват безконтактно (с капани със сапунена вода или прахосмукачка), а да не се удрят и мачкат.

От 18 години работя по темата за промените в климата и човешкото здраве и мислех, че съм запозната с всички здравни рискове, свързани със затоплянето. Но една случка това лято ме опроверга. Бях в Искърското дефиле и при случайно движение на открито усетих силно парене над горната устна и "аромата" на миризливка. Дори не видях насекомото, но по мириса бепогрешно го разпознах, само че това парене беше наистина нещо ново и неочаквано за мен. Имах чувството, че ме изгаря киселина. Веднага измих мястото, но болката и паренето не намаляха изобщо. След няколко дни се образува кафява коричка като на истинска рана. Настръхнах, като си помислих какво би се случило, ако секретът беше попаднал в окото ми.

Случилото се ме заинтригува, защото никога досега не бях чела, че миризливките могат да представляват здравен риск. Дори напротив, в една актуална статия изрично беше записано, че те не хапят, не разнасят болести и не представляват опасност за човешкото здраве. Опитът ми обаче показа, че това не е така.

Всъщност, оказа се, че на горното определение, тоест безобидна за здравето, отговаря зелената миризливка, която е местен вид и секретът й действително е просто неприятен. Докато секретът на кафявата мраморна дървеница, която е инвазивен вид от Азия, открит у нас за първи път преди 10 г. и бързо разпространил се по цялата територия на страната, може да причини т. нар. контактен дерматит, който е опасен за кожата и високорисков за зрението, както и респираторни проблеми, като алергичен ринит и астма.

Така нареченият иритативен контактен дерматит, който причинява кафявата миризливка, представлява кожно възпаление или раздразнение, което наподобява леко химическо изгаряне. То се причинява от защитния, силно миризлив секрет, съдържащ алдехиди, който насекомото отделя, когато е уплашено или смачкано. Тази течност причинява зачервяване, парене, петна и понякога малки мехури при директен допир с кожата. Състоянието може да се сравни с химическо изгаряне първа степен и се третира аналогично на повърхностно изгаряне от киселина (фиг. 1).

Съветите на лекарите са при контакт с мраморна миризливка незабавно и обилно измиване на засегнатото място със сапун и хладка вода, за да се отстрани агресивният химически секрет от кожата. След това се прилага студен компрес или лед, увит в кърпа, за да се облекчат паренето и зачервяването, а за овладяване на възпалението и силния сърбеж може да се нанесе локален успокояващ гел с алое вера или лек хидрокортизонов крем. Изключително важно е мястото да не се разчесва и да не се пукат евентуални мехури, за да се избегне бактериална инфекция.

Фиг. 1. Промени в кожата след впръскването на секрет на кафява мраморна воняща буболечка. Източник: Amin MA, Nahin S. A case of Halyomorpha halys-related dermatitis. JEADV Clin Pract. 2024; 3: 1651-1652.Снимка: Mohammad Ashraful Amin

Потърсих и отговор на въпроса си какво щеше да стане ако миризливката беше пръснала секрета си в окото ми.

Сходен случай е описан в медицинската литература, става въпрос за 74-годишен мъж от Тайван, приет в спешно отделение с тежък иритативен контактен кератит в дясното око. Окото му е изложено на токсичния секрет на кафява мраморна миризливка при опит да я смачка. Лекарите откриват обширен дефект на епитела на роговицата (химическо изгаряне), силно зачервяване и оток, а зрението му е спаднало критично със 70% (до 6/20 по медицинската скала). За щастие, след спешно обилно промиване, локални антибиотици и стероиди, зрението му е спасено. Въпреки спешната намеса и лечението обаче, химическото изгаряне оставя трайни белези (субепителна мътнина) и зрението на човека остава необратимо намалено с близо 30% за цял живот. Съветите на медиците е при такива случаи незабавно да се потърси спешна помощ, самолечението при тези обстоятелства е изключено.

Фиг. 2 Вляво - снимка на засегнатото око, вдясно - снимка, оцветена с флуоресцеинова боя, Източник: Shen Yi-Syun, Chao-Chien Hu, Irritant contact keratitis caused by the bodily fluids of a brown marmorated stink bug, Taiwan J Ophthalmol. 2017 Oct-Dec;7(4):221-223.Снимка: Yi-Syun Shen и Chao-Chien Hu

Миризливките като невидим сезонен алерген

Здравните рискове от кафявата мраморна миризливка обаче не се изчерпват само с инцидентните изгаряния по кожата и очите. Есенното им масово нахлуване в домовете крие сериозна, макар и невидима на пръв поглед, заплаха за дихателната система. Проучвания в САЩ показват, че този инвазивен вид се превръща в мощен източник на въздушни алергени.

Когато насекомите се струпат в големи количества в пукнатини, тавани или зад мебели, те отделят екскременти и микроскопични частици от обвивките си. Тези алергени се смесват с домашния прах и се вдишват от обитателите. Резултатът е рязко увеличаване на случаите на алергичен ринит - със симптоми като постоянно кихане, запушен нос и сълзене на очите. За хората, страдащи от астма, присъствието на миризливки у дома може да се превърне в директен тригер за тежки дихателни пристъпи. Особено застрашени са пациентите с вече съществуващи алергии към домашни акари и хлебарки, поради проявата на т.нар. кръстосана чувствителност към протеините на азиатското насекомо.

Неочаквана жертва на есенната инвазия могат да станат и нашите домашни любимци.

Домашните кучета и котки, водени от ловния си инстинкт, понякога улавят и изяждат досадните буболечки. Макар насекомото да не е токсично в класическия смисъл, неговата киселинна защита причинява тежко раздразнение на храносмилателния тракт на четириногите, проявяващо се с обилно слюноотделяне, зачервяване на венците и повръщане.

Не на последно място трябва да се отбележи и сериозният психологически натиск над хората. Шумното им жужене нощем, тромавото летене и непредвидимото им кацане върху лицата ни по време на сън буквално лишават обитателите на засегнатите домове от спокойствие, провокирайки хроничен стрес, безсъние и тревожност.

Косвена заплаха за здравето е и влошаването на качеството на храната

Кафявата мраморна миризливка има пробиващо-смучещ устен апарат. Когато смуче сок от плодовете (ябълки, домати, праскови), тя инжектира ензими, които причиняват некротични петна и деформации. Тези "убождания" нарушават целостта на плода и го превръщат във входна врата за микотоксини, патогенни гъбички и бактерии. Консумацията на плодове с патогенни плесени крие риск от стомашно-чревни разстройства и дългосрочни токсични ефекти за хората, което прави насекомото заплаха и за безопасността на храните. Освен това, макар че биологично миризливката не е вектор (не пренася болести чрез ухапване в кръвта на човека), тя е механичен преносител. Тъй като лази навсякъде на открито, включително по гниеща материя, а след това влиза в домовете ни и лази по открити хранителни продукти, чинии или прибори, тя може механично да пренесе бактерии от външната среда директно върху храната ни.

Кафявата мраморна миризливка е селскостопански вредител.

Докато местната зелена миризливка предпочита основно бобови култури (домати, фасул, пипер) и някои градински растения, кафявата мраморна дървеница атакува над 100 вида растения, включително овощни дървета (ябълки, круши, праскови, сливи), горски видове, царевица, слънчоглед и черупкови плодове като лешници и орехи.

Тъй като кафявата миризливка е инвазивен вид, тя няма достатъчно естествени врагове у нас (за разлика от зелената, чиито популации се регулират естествено) и бързо развива устойчивост към масовите препарати за растителна защита. За да спасят продукцията си, земеделците са принудени да увеличават дозите на химикалите, да използват по-агресивни, широкоспектърни инсектициди и да пръскат по-често и по-близо до момента на прибиране на реколтата. Това драстично повишава риска от наличие на остатъчни количества пестициди в храната, както и от натравяне на хората, които обработват масивите.

Кафявата мраморна миризливка предпочита плодове, зеленчуци и ядки (ябълки, праскови, домати, чушки, лешници) - именно храните, които са основен източник на витамини, минерали и антиоксиданти за човека. Унищожаването на цели реколти води до поскъпване на качествената местна продукция, което я прави по-недостъпна за масовия потребител и води до влошаване на здравословния модел на хранене.

Не на последно място, компрометирането на реколти от вредителя води до психически стрес за производителите на храна. Огромните загуби на реколта (в САЩ и Италия има документирани случаи на 100% унищожени овощни градини) водят до тежки финансови кризи за фермерите. Този икономически натиск е директно свързан с повишени нива на депресия, хроничен стрес и тревожност сред хората, заети в аграрния сектор.

Каква е връзката между разпространението на кафявите мраморни миризливки и промените в климата?

За първи път у нас вредителят е наблюдаван през 2016 г. на няколко места в страната. За заселването му роля има миграцията и движението на хора и товари, но за масовото му разпространение в цялата страна, каквото вече се наблюдава, роля играе и климата. В България е установено, че насекомото може да остави годишно 3 поколения (при максимум 5 в по-топлите райони на планетата, тоест има резон за нарастване броя на поколенията при затопляне на климата у нас). Освен това, по-топлите зими улесняват презимуването на миризливките, увеличават преживяемостта и напролет повече зрели индивиди са в състояние са оставят потомства.

Освен че по-топлите зими увеличават преживяемостта, необичайно топлите и дълги есени у нас (каквито наблюдаваме през последните години) удължават периода, в който миризливките са активни и се хранят. Това им позволява да натрупат повече запаси преди хибернация. Когато застудяването закъснее, те имат и повече време да намерят сигурни убежища в домовете ни, което засилва усещането за "есенно нашествие".

Промените в климата у нас са свързани с по-чести и продължителни летни и ранноесенни засушавания. Когато дивата растителност изсъхне поради липса на валежи, миризливките мигрират масово към напояваните градски паркове, градини и покрайнини, търсейки сочни плодове и влага. Това ги вкарва в директен контакт с хората в урбанизираните територии.

В световен мащаб също се наблюдава инвазия

Въпреки че международната търговия съществува от векове, едва през последните години заради контейнеризацията на транспорта (която осигурява на насекомите сигурни и запечатани убежища за пътуване) и преминаването на една критична точка в затоплянето на климата, тези насекоми се разпространиха масово в Северна Америка и в Европа. В миналото суровите зимни студове на тези континенти са действали като естествен филтър, убивайки случайно пренесените индивиди. Днес, поради меките зими и по-дългите горещи лета, климатичната бариера е премахната, което позволява на тези "стопаджии" успешно да се установят, да оцелеят и да започнат експлозивно размножаване.

Октомври е и наоколо гъмжи от миризливки.

Последните се опитват всячески да се скрият в домовете ни от приближаващите зимни студове. Установено е, че кафявата мраморна миризливка е по-активна в опитите си да нахлуе в домовете през есента в сравнение със зелената й посестрима. Буболечката преживява зимата като възрастен, като влиза в къщи и постройки, когато есенните вечери станат по-студени. В някои случаи говорим за хиляди индивиди на едно място - в щата Мериленд, САЩ, например е документиран случай на събрани 26 205 броя насекоми от една къща, в която са се скрили да презимуват. Веднъж влезли на закрито, те изпадат в състояние на хибернация. Чакат зимата да отмине, но често топлината в дома ги активира и могат да летят тромаво около осветителни тела.

Социалните мрежи в момента буквално врят от оплаквания и съвети как да се отървем от тази напаст. Интересното обаче е, че в този момент от година всички миризливки са... кафяви. Зелената миризливка също се маскира в унисон с природата и става кафява на цвят и трудноразличима от опасната мраморна дървеница.

Как да ги разпознаем?

Три са главните отличителни белези между двата вида миризливки. На първо място, антените - кафявата мраморна миризливка има ясни бели пръстенчета по антените си, докато покафенялата зелена миризливка е с едноцветни и тъмни антени. На второ място, това са шарките на гърба - инвазивната кафява миризливка има мраморен гръб на петна и черно-бели квадратчета по ръба на коремчето, а зелената остава с равномерен, гладък медно-кафяв цвят. Точките на раменете са трети отличителен белег - от 3 до 5 малки светли точки се наблюдават в предната част на гърба и при двата вида. Разликата е в това, че при покафенялата зелена миризливка точките изпъкват силно, тъй като са разположени върху чист фон, докато при кафявата те се сливат и се губят в общата ѝ тъмна и напръскана мраморна шарка (вж фиг. 3).

Фиг. 3 Отляво - зелена миризливка, кафява зимна форма, Източник: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Nezara_viridula_f._torquata_MHNT.jpgСнимки в колаж: Дидие Декуенс и Джеф Уилдонгър

Отдясно: кафява мраморна дървеница, отличителни белези, Източник: Schumm Z., M Holthouse, Y Mizuno, D. Alston, L Spears, Parasitoid Wasps of the Invasive Brown Marmorated Stink Bug in Utah, Utah Pests Fact Sheet, April 2019, Published by Utah State University Extension and Utah Plant Pest Diagnostic Laboratory

Как да се предпазим от нашествениците?

Тъй като есенната инвазия на миризливки е неизбежна, най-добрата стратегия за защита на домовете ни е превенцията. Поставянето на здрави мрежи (комарници) на прозорците и щателното уплътняване на всички фуги около вратите, прозорците и вентилационните отвори са най-ефективните механични бариери, които предотвратяват навлизането им. Ако насекомите вече са успели да влязат в дома, е изключително важно да избягваме удрянето им или хващането с голи ръце. Вместо това е препоръчително да използваме прахосмукачка, като веднага след това изхвърлим торбичката извън жилището. Друг безопасен и безконтактен метод е улавянето им с импровизиран капан - например като ги бутнете с лист хартия в буркан с малко сапунена вода на дъното, която веднага ги неутрализира и блокира миризмата им. За хората с астма и дихателни алергии редовното почистване с прахосмукачка с HEPA филтър е задължително, за да се предотврати вдишването на алергенния прах, оставен от насекомите.

Световният опит: Могат ли хората да спечелят войната с биологично оръжие?

Международният опит в борбата с кафявата мраморна миризливка е изключително богат, тъй като страни като САЩ, Италия и Турция вече преживяха сериозни кризи заради нея. Понеже конвенционалните химикали често се оказват безсилни или твърде вредни, учените по света разработиха няколко иновативни метода за контрол. Най-голямата надежда на ентомолозите е т.нар. самурайска оса - миниатюрен азиатски паразитоид, който е естествен враг на миризливката. Тя не жили хора, но снася яйцата си в тези на вонещицата и я унищожава в зародиш. В Турция само за последната година в природата са пуснати над 1,65 милиона оси за спасяване на лешниковите реколти. Паралелно с това се прилагат феромонови капани, физическо заграждане на овошките със специални микромрежи и масови зимни инспекции на сградите за унищожаване на хиберниращите популации преди пролетта.

Фиг. 4 Женска самурайска оса (Trissolcus japonicus) паразитира върху купчина яйца на кафява мраморна миризливка. Източник: https://www.cabi.org/news-article/samurai-wasp-has-minimal-impact-on-native-stink-bugs-new-cabi-led-study-confirms/Снимка: Д-р Тим Хайе

Зорница Спасова, Dir.bg

В публикацията са използвани материали от:

1. Рачков Р., Кафявата мраморна дървеница е сериозен селскостопански вредител, който вече се среща и у нас, Климатека, 21 февруари 2024
2. Amin MA, Nahin S. A case of Halyomorpha halys-related dermatitis. JEADV Clin Pract. 2024; 3: 1651-1652.
3. Botz, E., & Cooper, S. (2015). Stink bug ingestion in companion animals: Clinical signs and management. Journal of Veterinary Emergency and Critical Care, 25(3), 390-394.
4. Gyeltshen J; Bernon G; Hodges A. (July 2010). "Brown Marmorated Stink Bug, Halyomorpha halys Stål (Insecta: Hemiptera: Pentatomidae)". University of Florida, IFAS.
5. Haddad V., J Costa, R. Cardoso, H Moraes, Skin Lesions Caused by Stink Bugs (Insecta: Heteroptera: Pentatomidae): First Report of Dermatological Injuries in Humans, February 2002, Wilderness and Environmental Medicine 13(1):48-50
6. Haye, T., Timms, L., & Mason, P. G. (2020). Prospects for biological control of Halyomorpha halys using egg parasitoids. Journal of Pest Science, 93(4), 1163-1182.
7. Inkley, Douglas B. (2012). "Characteristics of Home Invasion by the Brown Marmorated Stink Bug (Hemiptera: Pentatomidae)". Journal of Entomological Science. 47 (2): 125-130
8. Mahr, T. A. (2013). The Brown Marmorated Stink Bug: A New Indoor Allergen? Current Allergy and Asthma Reports, 13(5), 450-454.
9. Poplin, S., & Shockey, A. (2016). Sensitization to the brown marmorated stink bug (Halyomorpha halys). Journal of Allergy and Clinical Immunology, 137(2), AB204.
10. Simis, M. J., & Rice, K. B. (2014). The psychological and social impacts of invasive species home invasions: The case of Halyomorpha halys. Human Ecology, 42(6), 895-903.
11. Schumm Z., M Holthouse, Y Mizuno, D. Alston, L Spears, Parasitoid Wasps of the Invasive Brown Marmorated Stink Bug in Utah, Utah Pests Fact Sheet, April 2019, Published by Utah State University Extension and Utah Plant Pest Diagnostic Laboratory
12. Shen Yi-Syun, Chao-Chien Hu, Irritant contact keratitis caused by the bodily fluids of a brown marmorated stink bug, Taiwan J Ophthalmol. 2017 Oct-Dec;7(4):221-223.
13. Ying Gu, Bin Zhang, Stink bug-induced cutaneous chromatosis, British Journal of Dermatology, Volume 193, Issue 6, December 2025, Page 1271
14. Samurai wasp has minimal impact on native stink bugs, new CABI-led study confirms, https://www.cabi.org/news-article/samurai-wasp-has-minimal-impact-on-native-stink-bugs-new-cabi-led-study-confirms/