Американски и канадски палеонтолози са установили, че сивите вълци са оцелели през последната ледникова епоха, тъй като са променили поведението си при хранене, адаптирайки се към новите условия. Резултатите от изследването са публикувани в списание „Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology“.

Сивите вълци са едни от малкото големи месоядни животни, които са оцелели в края на последната ледникова ера преди около 11 700 години. Днес те живеят в горите и тундрата в Северна Канада и Аляска, където елените и лосовете са основната им храна.

Изследователи от Канада и САЩ, водени от палеонтолога Даниел Фрейзър от Канадския музей на природата в Отава, анализират състава на зъбите и костите на древните вълци, живели преди 50-26 хиляди години, и го сравняват с данните за съвременните сиви вълци. Всички проби са събрани в Юкон.

Резултатите от проучването показват, че вълците вероятно са оцелели поради факта, че в продължение на хиляди години, когато степните пейзажи се променят в северни гори, те постепенно адаптират диетата си, преминавайки от коне през плейстоцена към съвременните елени и лосове.

"Когато климатът на Земята се променя през последната ледникова епоха, биологичното разнообразие на планетата е нарушено. Много представители на така наречената „мегафауна“ изчезват, но сивите вълци успяват да оцелеят, доказвайки чудесата на адаптацията. Гъвкавата диета на тези животни играе решаваща роля за тяхното оцеляване“, казва д-р Фрейзър.

Изследвайки микроскопичните характеристики на повърхността на зъбите, учените определят поведението на храненето на животното: драскотини и пукнатини показват, че вълкът продължава да лови голяма плячка, а наличието на вдлъбнатини показва, че също така е гризал костите на мъртви животни, т.е, периодично се е хранел с мърша.

Видовият състав на животните, които вълкът консумира за храна, се определя от съотношението на въглеродни и азотни изотопи, извлечени от костния колаген, чрез сравняване с установените показатели за съвременните видове.

„Можем да разберем промените в диетата на вълците, като разгледаме моделите на износване на зъбите им и химическите маркери във вълчи кости“, казва първият автор Зоуи Ландри. „Те могат да ни разкажат много за това как едно животно се е хранило през целия си живот и какво яде няколко седмици преди смъртта си".

Резултатите показват, че в края на последния ледников период конете, които са изчезнали в плейстоцена, представляват около половината от диетата на сивите вълци. Други 15% са от северни елени и тънкороги овце и доста малка част - от мамути.

През цялото това време древните вълци са съжителствали с други големи хищници, като саблезъби котки и късомуцунести мечки. Окончателното изчезване на тези хищници създава повече възможности за вълците да преминат към нови видове плячка.

"Това е истинска история за оцеляването и адаптацията на ледниковия период и превръщането на древен вид в съвременна форма чрез екологична адаптация", каза участникът в изследването д-р Грант Зазула, палеонтолог от правителството на Юкон и експерт по животни от ледниковия период.

Авторите смятат, че техните резултати са важни за разбирането на местообитанието на съвременните сиви вълци и зависимостта на здравето на тяхната популация от броя на северните елени и лосове. /БГНЕС