Клетките отново започнали да произвеждат кислород и да се размножават, сякаш никога не са били лишени от кислород и светлина

Екип от изследователи в Германия е съживил клетки на водорасли, намерени заровени на дъното на Балтийско море, където са били в латентно състояние повече от 7 000 години.

В продължение на хилядолетия тези клетки, затиснати под пластове седименти, са били лишени от кислород и светлина. Но след съживяването им, те показали пълно функционално възстановяване, съобщават учените в проучване, публикувано в The ISME Journal. Клетките отново започнали да произвеждат кислород и да се размножават, сякаш нищо не е било.

Според екипа това е най-старият известен организъм, възстановен от воден седимент след продължителна латентност - впечатляващ пример за възможностите на зараждащата се наука, наречена "екология на възкресението".

"Забележително е, че съживените водорасли не само че просто са оцелели, а изглежда не са загубили нищо от своята 'пълноценност', т.е. от способността си да функционират биологично", казва водещият автор на изследването Сара Болиус от Института Лайбниц за изследване на Балтийско море. "Те растат, делят се и фотосинтезират както съвременните си потомци."

Когато навлизат в латентно състояние, организмите могат да преживеят неблагоприятни условия, като складират енергия и забавят метаболизма си. Например бозайници като таралежите го постигат чрез хибернация, relying on body fat to survive the winter.

Но в Балтийско море условията са толкова специфични, че позволяват на някои водорасли да оцелеят далеч по-дълго от обичайното при латентност. След като станат неактивни, клетките на фитопланктона потъват на морското дъно, където постепенно се покриват с натрупващи се слоеве седимент.

Последните екземпляри са извлечени от дълбочина близо 244 метра, от район, известен като Източната дълбочина на Готланд. В тези води почти няма кислород - те се считат за аноксични, особено в най-долните слоеве. Без кислород разлагането не може да започне. А тъмнината на морското дъно също предпазва клетките от увреждания, причинени от светлина.

Общо водорасли от девет отделни проби са били успешно съживени, след като учените ги поставили отново в благоприятни условия. Най-старият образец е датиран на 6 871 години (с допустима грешка ±140 години) - оценка, която изследователите уверено дават благодарение на "ясната стратификация" на седиментите, според Болиус.

"Такива отлагания са като капсула на времето - съдържат ценна информация за древните екосистеми и организмите, които са ги обитавали, за тяхното популационно развитие и генетични промени", казва още Болиус.

А това е истински обнадеждаващото. Болиус вярва, че чрез съживяването на тези латентни организми, учените могат да научат повече за околната среда, в която са живели - като солеността на водата, нивото на кислород и температурата през онзи период.

"Фактът, че наистина успяхме да съживим толкова древни водорасли, е важна първа стъпка в по-нататъшното развитие на инструмента "екология на възкресението" в Балтийско море," допълва Болиус. "Това означава, че вече можем да провеждаме "експерименти с времеви скокове", изследвайки различни етапи от развитието на Балтийско море в лабораторни условия."/Dir.bg