Евтино парно от вулкан? Исландия ще пробва

Наука 30.01.2024 15:14 Снимка: ДНЕС+

Евтино парно от вулкан? Исландия ще пробва

Разработват и сензори, които да се използват при процеса и да подобрят предвижданията за изригвания

Това може да изглежда като начало на апокалиптичен филм, но истината е, че Исландия може да влезе в историята на науката като първата държава в света, която има намерения да сондира до магмения резервоар на вулкан.

Страната е известна с многобройните си активни вулкани, които предизвикват тревоги със своите изригвания не само сред местните жители, но и в цяла Европа. Така се случи през лятото на 2010 г., когато   събуждането на Ейяфятлайокутъл парализира за седмици европейския въздушен трафик. Миналата година друго огнено гърло на полуостров Рейкянес се отвори и доведе до евакуирането на град, след като дни наред имаше повишена земетръсна активност. Най-новият епизод е отпреди седмица, когато същият вулкан отново изпусна лава на едва 500 м от град Гриндавик и жителите му отново бяха принудени да го напуснат посред нощ. Наложи се президентът на страната Гудни Йохансон да направи изявление, в което да успокои, че няма опасност за живота на гражданите, а полетите до и от най-близкото летище не са засегнати.

От това вулканично богатство, което периодично предизвиква тревоги, обаче може да има и полза, убедени са учените. През 2026 г. се очаква да започне реализацията на проект “Крафла магма тестбед”, при който ще бъде изграден сондаж до магмения резервоар на едноименния вулкан Крафла, разположен в североизточната част на страната. Резервоарът, който се намира на между една и две мили под земната повърхност, ще се превърне в източник на неизчерпаема геотермална енергия, за да захранва исландските домове и обществени сгради. Крафла, който е един от най-активните вулкани в света, е изригвал 9 пъти между 1975 и 1984 г.  Независимо от огромната температура на магмата - над 1300 градуса по Целзий – експертите са убедени, че процесът ще е безопасен и няма как да предизвика други изригвания на вулкани в Исландия. “Това ще е първото пътешествие до центъра  на Земята”, казва мениджърът на проекта Бьорн Тор Гудмундсон.

Обичайните геотермални системи са утвърдена технология, при която дупките се дълбаят в горещи райони под земната повърхност. Скалите под земята загряват водата, която се изпарява. Парата излиза, пречиства се и се използва за задвижване на турбини, които задействат електрически генератори. Може да има естествена “подпочвена вода” в горещите скали или може операторите на централите да трябва да пробият повече дупки и да изпомпват вода.

Исландия вече използва геотермална енергия – топлина, която се генерира в Земята – за задвижване на своите турбини и генериране на електричество. Исландските геотермални електроцентрали пробиват кладенци на повече от миля дълбочина, за да извлекат гореща водна пара, която се разделя на течна вода и пара в така наречените сепаратори. След това парата преминава през турбини, които се въртят, за да произвеждат електричество, но това улавя само част от наличната енергия. Освен това геотермалната енергия е със сравнително по-ниски градуси от тази в централите на изкопаеми горива – около 250  градуса по Целзий срещу 450 градуса.

“Това е доста неефективно при тези ниски температури, така че има интерес да се опитаме да разработим супер гореща геотермална енергия”, разкрива Джон Айхелбергер, вулканолог от университета на Аляска “Феърбанкс” пред “Ню Сайънтист”.

Използването на многократно по-високите температури от магмената камера може да доведе до значително по-мощно енергийно производство.

“На практика можем да пробием един кладенец вместо 10, за да постигнем същата мощност”, присъединява се Гудмундсон.

Всъщност от края на 70-те години на миналия век близо до вулкана работи геотермална централа, управлявана от най-голямата електрическа компания в Исландия. На мястото има 33 сонди, които черпят геотермална енергия, но нито една не достига дълбочината на магмения резервоар. 

CHF CHF 1 2.013
GBP GBP 1 2.28956
RON RON 10 3.93393
TRY TRY 100 5.68004
USD USD 1 1.83612