Голяма част от съвременния европейски генетичен състав е оформена от движенията, случили се през последните 10 000 години

Съвременните европейци дължат сините си очи на ловците събирачи, ръста си - на азиатските номади, а русия цвят на косата си - на анадолските неолитни земеделци, сочи ново проучване. Учени разгледали как древното смесване на гените на предците ни е помогнало за оформянето на телата ни днес, включително кои исторически групи са допринесли за по-високи или по-ниски стойности на сърдечния ритъм, холестерола и индекса на телесна маса, разказва в. “Дейли мейл”.

По-голямата част от съвременния европейски генетичен състав е оформен от движенията, случили се през последните 10 000 години, когато местните ловци, които са се грижили за прехраната на племената си, са се смесили с пристигащите анадолски земеделци - от земите на днешна Турция, и с азиатски номади или понтийски степни пастири. Последните произхождат от някои земи на съвременна България, Румъния, Молдова, Украйна, Русия и Казахстан.

Европейските ловци събирачи, анадолските фермери, степните скотовъдци и сибирските популации на древните хора са били разделени в продължение на хиляди години и са се развивали в различни посоки. Когато най-накрая са се събрали заедно, тяхната ДНК влязла в контакт помежду си и генетичните варианти, характеризиращи всеки от тях, са се смесили, установява изследването, ръководено от учени от университета в Тарту, Естония, и университетите в Торино и Падуа. Учените работили с данни от повече от 50 000 мостри от естонската биобанка.

Чертите, които дължим на европейските ловци събирачи, включват кафява или кестенява коса, сини очи, по-висок сърдечен ритъм, по-нисък холестерол и по-висок индекс на телесна маса. Благодарение на анадолските неолитни фермери много съвременни европейци са с руса коса, сини очи, по-нисък пулс и по-ниска телесна маса. Що се отнася до височината, изследователите откриват, че европейците трябва да благодарят на степните скотовъдци, въпреки че техните гени също са виновни за по-високия холестерол. Чертите, свързани най-вече със сибирските популации, включват черна коса, зелени очи и по-висок сърдечен ритъм.

“Нашите резултати показват, че древните популации, които са формирали съвременните европейци, са били достатъчно диференцирани, за да допринесат със собствен подпис към физиологията и външния вид на съвременните индивиди”, каза един от авторите на изследването - професор Лука Пагани от университета в Падуа.

Степното потекло например е допринесло за силно телосложение, с висок ръст и увеличени обиколки на ханша и талията.

Това не означава, че всички ловци са имали кестенява коса и сини очи или всички анадолски фермери са били с руси коси. Изследователите подчертават, че връзките между дадена черта и потекло не са индикация, че тя е преобладаваща в определено древно население или липсва във всички останали групи. Околната среда и други промени в течение на еволюцията също трябва да бъдат взети под внимание, предупреждават учените.

Предишни проучвания, които разчитаха на информация, съдържаща се в древни геноми, установяват, че някои биологични черти на тези изходни популации помагат да се обясни произходът на високия ръст на европейците, както и пигментацията на кожата, очите или косата.

“Вместо това с нашето проучване ние се запитахме как физиологията и външният вид на съвременните европейци са повлияни от тези древни отпечатъци, които все още са вградени в геномите им”, каза д-р Давиде Марнето от Института по геномика на университета в Тарту, който ръководи изследването.

“За обект на изследването използвахме естонското население, което също показва някои генетични компоненти, често срещани в днешните сибирски популации поради богатите данни, предоставени от естонската биобанка, където можем да намерим характеристиките на генома и чертите на над 50 000 проби.

“Специално измерихме дали наличието на определена характеристика (например висок холестерол) е съчетано с наследяване на повече варианти от специфично потекло точно в онези области на ДНК, които влияят върху нивата на холестерола.”

Изследователите също така откриха съществени разлики в потеклото или доказателства за скорошен естествен подбор в пигментацията на очите и косата, приема на кофеин в тялото, възрастта при първата поява на менструация и моделите на съня.

По-високият прием на кофеин е свързан с европейските ловци събирачи, а по-ниският - със сибирските популации, докато възрастта на първата менструация е по-ниска при сибирското потекло и по-висока при анадолските фермери.

Експертите казаха, че са направили заключенията си, като разчитат на специфични части от генома, като същевременно използват останалата част като контрол, за да наблюдават фините ефекти в контраст.

“Това означава, че е подвеждащо и в най-добрия случай наивно да се използва дадена черта, за да се отгатне доминантното потекло в нечий геном”, каза професор Майт Метспалу, съавтор на изследването. Той добавя, че за да се даде биологичен резултат, не е важно само колко от определен произход има в генома, а по-скоро къде и за кои гени е допринесъл този произход, дори за сложни черти, кодирани от много гени. Метспалу казва също, че по същата причина е опростено да се тълкуват моделите на черти в цяла Европа само като изобилие от един или друг произход, без да се вземат предвид околната среда и други еволюционни сили.

Изследователите посочват, че фокусът им върху естонското и в крайна сметка европейското население се дължи на огромното количество налични данни, за разлика от драматичното недостатъчно представяне на други етноси в генетичните изследвания.

“Няма абсолютно никакви доказателства, показващи, че Европа обхваща по-високо генетично разнообразие и по-сложно наследство от другите континенти - увеличеният брой проби от цял свят е от решаващо значение за подобряване на нашето разбиране за това как миналото на човешката история е оформило променливостта на чертите, проявявана от съвременните индивиди”, казва Марнето. Изследването е публикувано в списание Current Biology./БТА