Десетки фалшиви герои трупат заслуги на гърба на родината си, докато в същото време някъде по света истинските млади патриоти развяват трибагреника, превръщайки се в последните мохикани на славна България. Кои са последните ли? Олимпийските състезатели от националния отбор на България по лингвистика!

От 22 до 27 юли в Манчестър, Великобритания се проведе Единадесетата международна олимпиада по Лингвистика. В нея взеха участие над 140 състезатели от 27 държави, идващи от 5 континента. България бе представлявана от два отбора, състоящи се от осем ученика и двама ръководителя - първи отбор: Ива Гумнишка (164 ГПИЕ – София), Веско Милев (ОМГ – Пловдив), Рада Атанасова (ГПЧЕ – Стара Загора) и Боряна Хаджийска (1АЕГ – София), втори отбор: Юлия Маркова и Милена Великова (МГ – Варна), Иван Люцканов (1ЕГ – Варна) и Марин Иванов (164 ГПИЕ – София). Ръководители бяха инж. Александър Велинов и Валентина Момчилова. Научната подготовка бе ръоводена от консултантът на националния отбор доц. д-р Иван Держански.

От всички български ученици най-добре се класираха Ива Гумнишка – златен медал; Боряна Хаджийска, Юлия Марова – сребърни медали; Веско Милев, Марин Иванов, Иван Люцканов и Милена Великова – бронзови медали. На отборното състезание първият български отбор спечели бронзов медал. Българският отбор ще се завърне у нас на Летище „София“ на 29 юли, понеделник.

Олимпиадата по лингвистика е една от дванадесетте научни международни олимпиади. Тя се провежда ежегодно от 2003 г, като първи домакин е България. Всяка година на нея мерят сили най-добрите млади лингвисти от цял свят, които се изправят пред някои от най-трудните задачи в областта на езиците и лингвистиката в света.

Науката лингвистика нашумява в последно време, особено с раздела си „компютърна лингвистика“. Това е дял, който се опитва да „научи“ компютрите да разбират човешки езици. Програмите на много световни корпорации за автоматичен превод, коригиране на правописни и граматически грешки, разпознаване на текст от сканиран документ както и нашумелите напоследък софтуери за гласово управление на мобилни телефони – всички те биха били немислими без сериозната работа на компютърните лингвисти.

И през 2013 година постиженията на младите българи за пореден път доказаха, че страната ни е водеща и в тази област. Ние се гордеем с тях и им пожелаваме бъдещи успехи в обучението и науката, които да имат влияние върху цялостното развитие на техниката и информационните технологии на земята. /БЛИЦ