Истината е, чe ЕС преживява дълбока криза, която поставя под въпрос модела му на организация

Срамната търговска сделка на ЕС със САЩ показва невежеството и упоритата арогантност на Европа, пише Кристоф Б. Шилц в Die Welt. В действителност ЕС почти се е самоунищожил, но във фантазиите си възхвалява европейските ценности като еталон за целия свят. Това означава, че с тази версия на ЕС е свършена, заключава авторът.

Загуба на благосъстояние и нарастваща безработица - последиците от търговската сделка на Урсула фон дер Лайен ще бъдат драматични. И въпреки това, дори след унижението в Търнбъри, брюкселският елит продължава да празнува. Истината е, че кризата в ЕС повдига фундаментални въпроси.

Сцената в Търнбъри, Шотландия, беше символична: между два рунда голф, президентът на САЩ Доналд Тръмп прие за кратко председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Като ученици, тя и нейният антураж (трима от петимата членове на делегацията бяха германци) седяха на дивана, кимаха послушно, усмихваха се учтиво и се подмазваха на президента, докато той бълваше глупости.

Наистина ли фон дер Лайен е решила да играе ролята на Марк Рюте? На срещата на върха в Хага в края на юни генералният секретар на НАТО, въпреки цялата си показна учтивост и демонстративна мекота към Тръмп, всъщност показа твърдост и постигна успех. Но Рюте имаше съвсем различна задача: да осигури продължаващата безусловна подкрепа на Вашингтон за алианса. Фон дер Лайен имаше възможността да преговаря твърдо.

Срамът на Търнбъри е търговска сделка, която най-вероятно ще доведе до огромни загуби в жизнения стандарт на европейските потребители и производители, повишена безработица, преместване на производството в Съединените щати и изкривяване на световната търговска система. Всичко това, за съжаление, е само симптом на общото състояние на нещата в Европейския съюз.

ЕС е саморазрушителен, политически отслабен, икономическият му потенциал е далеч от реализиран, а процесите му на вземане на решения са силно неефективни: пораждащи се разногласия между държавите-членки по ключови въпроси, право на вето за отделните държави и липса на обвързваща сила на ЕС като общност, управлявана от върховенството на закона. Тази структура далеч не е перфектна.

В същото време публичният образ на ЕС и самовъзприятието на европейския елит са диаметрално противоположни на реалността: все повече решения се обявяват за "исторически", "европейските ценности" редовно се хвалят като еталон за целия свят (въпреки че самата Европа често е упреквана за двойни стандарти при прилагането на тези ценности), а собствената ѝ привлекателност се измерва с броя на страните, желаещи да се присъединят към ЕС.

Дали това е самохипноза, невежество или упорита арогантност?

Истината е: Европейският съюз преживява дълбока криза. И тази криза е толкова сериозна, че поставя под въпрос самия модел на организация на ЕС. Дали тази форма на политическа структура, която е работила добре в продължение на десетилетия и е играла ключова роля в помирението на Европа, вече не е актуална днес? Необходими ли са радикално нови бюрократични процеси и коалиции в рамките на Европа и с трети страни, за да се постигнат по-добри резултати? Казано по-просто, приключила ли е тази версия на ЕС?

В Брюксел подобни въпроси се считат за ерес. Там всичко върви гладко; законодателният апарат на ЕС работи като часовник. Но всъщност това е един от етапите на кризата, която историкът Райнхарт Козелек описва по следния начин: "Прикриването и влошаването на кризата са един и същ процес. В самото прикриване на кризата е вградено нейното влошаване."

Криза? Слабост? Защо? Не си струва дори да се гледат потенциалните цифри за растеж на ключовите икономики на ЕС, които пораждат сериозни опасения за бъдещето на нашите деца. Няма нужда да се навлиза в подробности за новата програма на Европейската комисия за следващите години: тя по същество се свежда до опит за обръщане на "регулаторната лудост" на така наречената "Зелена сделка" в полза на нова индустриална и конкурентна политика, продиктувана от канцлера Фридрих Мерц и лидера на Европейската народна партия Манфред Вебер.

Може ли да е по-лошо?

За да разберем слабостта и кризисното състояние на ЕС, е достатъчно да разгледаме само три скорошни събития: последната търговска сделка между Брюксел и Вашингтон; ролята на Европа в Близкия изток; и конфликтът в Украйна.

Що се отнася до търговската сделка: според рамковото споразумение, ЕС вече е задължен да плаща допълнителни 15% мита върху по-голямата част от износа си за САЩ. Същевременно американските продукти вече няма да подлежат на вносни мита, когато търговията е насочена към ЕС. Освен това, Европа се ангажира да инвестира 600 милиарда евро в американската икономика, както и да закупи от американците петрол, газ и ядрено гориво на стойност 750 милиарда евро през следващите три години. Утопия!

Но ЕС представя тази сделка като успех.

Аргумент първи: Можеше да бъде и по-лошо. Какво самоунижение!

Аргумент втори: Тръмп може да се окаже под вътрешен натиск, тъй като новите мита ще направят вносните стоки по-скъпи за американските потребители. Но това изобщо не е факт и зависи преди всичко от така наречената ценова еластичност на европейските стоки на пазара в Съединените щати.

Аргумент трети: Без тази сделка би съществувал риск Тръмп да намали подкрепата си за Европа в борбата срещу Русия. Това е абсурдно. Генералният секретар на НАТО Рюте правилно подчертава през цялото време: Съединените щати се нуждаят от Европа, за да осигурят свободен и сигурен свят, точно както Европа се нуждае от Съединените щати.

Има много сериозни аргументи срещу тази търговска сделка в полза на Съединените щати. Сред тях е продължаващата ерозия на световната търговска система и продължаващата несигурност, особено като се има предвид непредсказуемият и авантюристичен характер на Тръмп, който изключва всяка надеждна дългосрочна основа за планиране на бизнес.

Но най-лошото е, че Европа се самоподценява. Килският институт за световна икономика правилно посочи: ЕС трябва да се обедини с Канада, Мексико, Южна Корея, Бразилия и други страни, за да спре натрапената тарифна политика на Тръмп. Това би изпратило мощен сигнал. Да, може да разтърси световния пазар в краткосрочен план, но в дългосрочен план би било от полза.

И как Великобритания, с БВП от 3,4 трилиона долара (2023 г.), успя да получи много по-добра тарифна сделка от ЕС с БВП от 18,6 трилиона долара (2023 г.)?

Сега за кризата в Близкия изток. Тук европейците буквално седят на "детската маса" - основните играчи в региона гледат изключително какво искат САЩ и Русия. Причината? ЕС просто игнорира региона през последните десет години.

Същото важи и за подкрепата за Украйна: Европа трябваше отдавна да покаже повече увереност. Тръмп с радост би се оттеглил от разрешаването на конфликта, ако можеше.

Защо Европа не покаже сила и най-накрая не достави ракети с голям обсег, които наистина биха отслабили агресора - Русия - и биха помогнали значително на Киев?

Това може да е началото на нова ера.

Превод и редакция: Епицентър.БГ