Мащабът на катастрофата в Газа е „безпрецедентен“ – 60 332 души, или близо 3% от населението, са унищожени, а почти половината от жертвите са жени и деца, пише Haaretz, позовавайки се на доклад на правозащитната организация „Бецелем“. Данните надвишават официалните, като в списъците липсват хиляди загинали и изчезнали. Загиналите са повече от всички израелски войници, убити във войните на страната от 40-те години насам, и над десет пъти повече от броя на израелските цивилни, загинали в конфликти и терористични атаки. Според доклада, израелската кампания в анклава носи белезите на геноцид, а дехуманизацията на палестинците е ключов механизъм, позволяващ това унищожение.

Въпреки усилията на Израел да оспори броя на загиналите в анклава, цифрите не са преувеличени, а очевидно – занижени. Сравненията с други глобални войни само разкриват мащаба на катастрофата, която нанасяме на Газа. Докладът, публикуван тази седмица от организацията „Бецелем“ под заглавието „Нашият геноцид“, е смущаващ документ – не само заради непоносимите описания на човешко страдание, но най-вече заради извода му: че държавата Израел извършва най-тежкото престъпление – геноцид.

Служители на правозащитни организации представят доклада си за Газа тази седмица. Източник: Ноам Ревкин-Фентън

Тези думи служат и като предупреждение към онези, които се опитват да се занимават със статистиката на смъртните случаи в Газа. Изкушаващо е да се гмурнеш в числата – да измерваш дължината на списъка с имена (2086 страници), да броиш броя на децата под 3 години, които са били убити (2868), броя на жените (9497) или броя на възрастните над 70 години (1792), за да се демонстрира невъобразимият мащаб на разрушението, което Израел е нанесъл на Газа.

Но дори такъв подход, дори с цел да „отвори очите“ на израелското общество, крие риска да редуцира живота и смъртта на десетки хиляди деца, жени и мъже до просто статистически данни.

Такъв подход може да ни накара да забравим, че зад всеки ред от тези 2086 страници стои човешко същество. Малцинство са били бойци, и някои от тях са загинали при обстоятелства, които биха могли да се считат за оправдани. Но всички данни сочат, че повечето от загиналите са били невинни цивилни – „неучастващи“, както се казва в терминологията на ЦАХАЛ.
Има моменти, в които трябва да се обърнем към числата. Прекрачването на границата от 60 000 е един такъв момент.
60 хиляди души – това е приблизително населението на градове като Гиватайм (предградие на Тел Авив), британския Кентърбъри или квартали в големи световни градове като Линкълн Скуеър в Манхатън или Операта в Париж. Това е над два пъти повече от броя на израелските войници, загинали във всички войни на страната от 40-те години насам.
60 хиляди са над десет пъти повече от всички израелски цивилни, загинали във войни и терористични атаки – включително погромите в Хеврон от 1929 г. и атаките от 7 октомври. Това е над хиляда пъти повече от броя на евреите, убити при Кишиневския погром от 1903 г. в Руската империя – едно от най-тежките проявления на антисемитско насилие в десетилетията преди Холокоста.

Според базата данни на UCDP към Университета в Упсала, Швеция – считана за златен стандарт в проследяването на жертвите във въоръжени конфликти – през последното десетилетие на граждански войни в Судан и Южен Судан са загинали с 20 000 души по-малко, отколкото в Газа. В Газа има над два пъти повече жертви отколкото в масовите убийства на рохингите в Мианмар и над шест пъти повече от числото на убитите язиди при геноцида, извършен от ИДИЛ.
Броят на жертвите в Газа е ужасяващ и заради мащаба на населението там. 60 000 загинали представляват 2.85 процента от населението – огромен процент в сравнение с други конфликти.

За над десетилетие гражданска война в Сирия са загинали около 400 000 души – 2 процента от населението. В Ирак – около 1 процент, а в Украйна – около 0.6 процента. Дори през Виетнамската война, продължила близо две десетилетия, загиналите са около 5 процента от населението.

Сравнението с други конфликти разкрива и друга изключителна цифра – процентът на жени и деца сред убитите. Въпреки че здравното министерство на Газа, контролирано от Хамас, не прави разлика между цивилни и бойци, то съобщава, че 49 процента от убитите са жени и деца.

Според проф. Майкъл Спагат от Лондонския университет, експерт по смъртност в зони на конфликти, този процент е двойно по-висок от почти всеки друг известен конфликт – включително Йемен (25 процента), Сирия (20 процента) и Ирак (17 процента).

Повечето от смъртните случаи в Газа са причинени от въздушни бомбардировки – от пилотирани и безпилотни самолети, както и от експлозивни дронове. Други са загинали в наземни операции от стрелба или обстрел. 1330 души са били застреляни, докато са се опитвали да намерят храна за семействата си – повечето по пътя към хуманитарни центрове на фондацията „Газа Хюманитариън“.

Има 16 дни по време на войната, в които са убити над 450 души за едно денонощие. Последният такъв случай е на 18 март – денят, в който Израел наруши примирието в Газа. Според анализ на Sky News, публикуван вчера, от 465 убити тогава, две трети са били жени и деца. 132-ма мъже в бойна възраст са убити същата нощ, но Sky News е намерил доказателства, свързващи само 16 от тях с Хамас.

Израелският дискурс относно броя на жертвите е отровен – наситен с конспиративни теории и лъжи. Въпреки широко разпространеното убеждение сред израелската общественост, нито една сериозна институция не оспорва числата на здравното министерство на Газа.

Не само че няма алтернативна израелска статистика, но независими проверки и разследвания от изследователи и журналисти сочат, че данните на министерството са дори консервативни в сравнение с реалността – много от загиналите дори не са включени в официалните списъци. Разследване на Sky News например показва, че 40 души, убити на 18 март, изобщо не са били вписани.

Данните на министерството се базират на записи от морги или съдебни постановления в случаи, когато телата не са достигнали до моргите. Списъкът е подробен, включва пълни имена от четири части, лични номера и дати на раждане. Ако това беше измислен списък, би било много лесно да бъде опроверган. Няколко опита бяха направени по време на войната – но без успех.

В днешни дни, когато хора в Газа умират от глад ежедневно, е важно да се помни, че тези смъртни случаи не са включени в броя от 60 000. Този списък включва само онези, загинали от насилие – от бомби, шрапнели или куршуми.
Не са включени жертвите от болести, глад, студ, обезводняване, жега, срив на здравната система или други последици от войната. Вероятно хиляди са починали и поради тези фактори.

Също така не са включени и изчезналите – приблизително 11 000 души. Някои са погребани под развалините, други са изчезнали напълно в близост до мястото на експлозии, а някои може да са задържани от Израел.

Й.З., 45-годишен баща на шест деца, беше убит тази седмица, докато се опитвал да намери храна за семейството си. Според брат му, той бил поразен от ракета, изстреляна по група хора, опитващи се да достигнат до храна, спусната с парашут.
Сама, 13-годишно момиче, беше убита на 10 юли, докато чакала с братята и сестрите си за раздаване на специална медицинска храна за деца с недохранване. Странстваща ракета ударила опашката, убивайки нея и още девет деца. Сестра ѝ е в болница в критично състояние.

През октомври 2024 г. 19-годишният Шаабан ал-Далу беше убит при пожар, пред очите на баща си, когато ракета подпали палатката им за вътрешно разселени лица. Баща му разказа пред „Бецелем“: „Видях как огънят изгаря тялото на Шаабан, докато спеше на дървен стол до мястото на удара. Видях как лицето му се разтопи в пламъците. Това беше ужасяваща гледка.“
Към петъчната ежедневна актуализация броят на загиналите достигна 60 332.

 Нир Хасон, haaretz.com

Превод: Гергин Ценов, Фейсбук