Последните проучвания показват, че Северният ледовит океан губи ледената си покривка с 30 години по-рано от предвижданията на Междуправителствения панел за промените в климата и ледът ще изчезне напълно между 2013 и 2040 година. Броят и силата на екстремните циклонални вихри над Великобритания и Северно море ще се увеличи, което ще даде отражения върху скоростта на вятъра и бурите над Западна и Централна Европа.

Годишното количество валежи се планира да се увеличи в повечето части на Европа, което води риск от наводнения и икономически щети. По Средиземноморието обаче продължителните суши ще станат често явление. Стопяването на ледниците в Алпите ще доведе намаляване на енергията от ВЕЦ. Високите температури вече се отразяват на добивите от пшеница, царевица и овес.

Междуправителственият панел за промените в климата показа, че Европейският съюз трябва да се стреми да намали още повече целта си да не допуска повишение на средната температура с повече от 2 градуса, което бе прието през 1996 г. Панелът каза, че развитите страни трябва да намалят емисиите въглероден диоксид с 25 до 40% в сравнение с 1990 г.

Междувременно след срещата на Европейския съвет през изминалата седмица днес и утре в Люксембург се събират мминистрите на околната среда, за да дискутират основно законодателните мерки от пакета „Енергетика и климат“.

Няколко са основните теми на двудневните дискусии: борба за намаляването на отделянето на въглеродни емисии, 100% търговия на парникови газове в сектор енергетика, разходването на приходите от търговията парникови газове, финансирането на технологията за улавянето на парниковите газове, намаляването на отделянето на въглероден диоксид от автомобилите.

Целта на днешната среща на министрите е да се изгладят различията между отделните държави членки и да се постигнат конкретни политически потвърждения на предложените мерки. Но дали това е възможно, след като през изминалата седмица Италия и Полша заплашиха, че ще наложат вето на взетото решение, защото цената която държавите членки трябва да платят за предвидените законодателни промени няма да е еднаква за всички.

Заплахите на Полша и Италия не бяха приети на срещата Европейския съвет, но неофициално в момента те се стремят да намерят съюзници сред другите държави членки, включително България, които да подкрепят тяхното предложение за налагане на вето по пакета „Енергетика и климат“ на следващата среща на съвета.

Как се отразяват промените в климата на България?

Сериозните пожари, бушуващи през последните 5-10 години се дължат на засушаването. Пресъхването на реките се дължи на понижените количества валежи, основно през зимата и на липсата на достатъчно сняг, които да подържат водния баланс през по-голямата част от годината. Катастрофалните наводнения, които взеха десетки жертви, се дължат основно на изсичането на горите и огромните количества дъжд, който пада за кратко време винаги в сезона с най-малко количество валежи.

Неправителствени организации WWF, Greenpeace, Friends of the Earth, and Climate Action Network Europe призовават лидерите на ЕС и на държавите членки да престъпят към действия за 30% намаляване на емисиите от парникови газове в ЕС. Също така те призовават ЕС да осигури съществена подкрепа включително и финансова на развиващите се страни за борба с климатичните промени за приспособяване и отрицателно въздействие което може да се избегне.

“Ако ЕС иска да бъде разпозната като лидер на срещата на ООН през 2009 г. в Копенхаген и да помогне да се постигне глобален договор за реална борба с климатичните промени след 2012 г., то трябва да спре с бягането от отговорност и да се извърши реално намаляване на парниковите емисии вътре в ЕС”, предупреждават еколозите. /BulgarianPost.com