Наличието на глина на Марс бе интерпретирано като доказателство, че в началото на историята си планетата е имала топъл и влажен климат, благоприятен за възникване на живот.
Ново изследване обаче показва, че е възможен и друг механизъм, по който се е формирала глината.

Според екип изследователи, ръководен от Ален Мьоние /Alain Meunier/ от университета на Поатие /Universite de Poitiers/, марсианската глина, наричана още филосиликат, много разпространен в южното полукълбо на червената планета, може би е с вулканичен, а не със седиментен произход. Такива образувания са били изучени от изследователите на нашата планета - на атола Муруроа във Френска Полинезия.

"Ние разглеждаме често глината като несъмнено доказателство за наличие на течна вода, която разрушава скалите. В действителност глината не се нуждае от вода. Тя може да съдържа единствено включена в структурата вода" обяснява преподавателят по геология пред АФП.
Марсианската глина може би е резултат от вулканична дейност и обезгазяване на магмата. "След това, става минутно кипване на лавата, което синтезира минерали", обобщава Мьоние.

Изследователите, чийто труд е публикуван в неделя в специализираното списание Нейчър Геосайънс са използвали на атола Муруроа методи за анализ, с които бе открита глина на Марс, благодарение на спектроскопите на сателитите Марс Експрес /Mars Express/ и Марс Орбитър /MRO/.

Отраженията на слънчевата светлина от повърхността на Марс се улавя от спектроскопите. Тя се прекъсва, когато дължината на вълната се абсорбира от минералите, оформяйки по този начин "подписа" на минерала.
Същият метод е използван на атола Муруроа, формиран от изтичане на лава. Глината на Муруа има същия "подпис" като марсианската, според Ален Мьоние.

Подобен механизъм е бил открит и на други места на Земята, а именно в басейна на река Парана в Южна Америка /Бразилия/.

Ако представената теория е точна, "това означава, че древният Марс може би не е бил толкова гостоприемен, колкото си мислим", коментира Браян Хайнек от Колорадския университет.

Наличието на течаща повърхностна вода се определя като едно от основните условия, за да може да се развие някаква форма на живот.

"Ние сме на планетата от няколко стотици милиона години, които следват създаването й, а тя е на повече от 3,7 милиарда години", казва Мьоние.

Изследванията на място на Марс ще позволят да се направят по-точни заключения.

В близко бъдеще след сравняване на резултатите от изследванията на двата марсохода – Опортюнити от 2004 и Кюриосити, който кацна на 6 август, ще има преки доказателства за същността и историята на водата на Марс. /АФП - БГНЕС