Изборът ще бъде направен след повече от две години, а мисията ще бъде изстреляна през 2032 г.

НАСА смята да стартира нова серия от научни мисии в космоса, наречена "Probe" (Проучвателен). Проектът е във фазата си на избор на дизайн, а два екипа се надпреварват в това да създадат бъдещия космически телескоп на агенцията.

PRIMA, или Проучвателна инфрачервена мисия за астрофизика, ще изследва Вселената в най-дългите инфрачервени дължини на вълните, запълвайки празнината между това, което Космическият телескоп "Джеймс Уеб" (JWST) може да види в близкия и средния инфрачервен спектър, и наблюденията на радиотелескопите.

На 8 ноември международният екип на PRIMA — ръководен от Джейсън Глен от Центъра за космически полети "Годард" на НАСА и включващ изследователи от САЩ и Европа — се събра в Лабораторията за реактивни двигатели в Калифорния, за да даде старт на проектантските изследвания.

Мисията PRIMA се конкурира с AXIS, или Усъвършенствания рентгенов изобразителен спътник.

Ръководена от Крис Рейнолдс от Университета на Мериленд, AXIS ще бъде проектирана да изучава черни дупки в далечни галактики от ранната Вселена, открити от JWST, както и да изследва как активните черни дупки и избухванията на свръхнови влияят на околните галактики. Освен това AXIS ще наблюдава "транзиенти" - внезапни избухвания на рентгенова светлина, които могат да бъдат резултат от експлодиращи звезди, гама-лъчеви изблици, катаклизми в магнитни неутронни звезди или спорадично поглъщане на материя от черни дупки.

И двата екипа имат срок до 2026 г., за да докажат стойността на своите проекти, като всеки от тях е получил по 5 милиона долара за тази цел. Избраната мисия ще бъде изстреляна през 2032 г.

PRIMA се подкрепя от Института "Макс Планк" за астрономия в Хайделберг, Германия, където изследователите ще изградят ключови компоненти за мисията, включително два високо-прецизни, активно управлявани огледала за насочване на лъча. Те могат да насочват светлината, постъпваща в телескопа и отразена от неговото алуминиево огледало с диаметър 1.8 метра, към сензорите на двата инструмента на PRIMA, предоставяйки висококачествени изображения на всяка част от небето в полезрението на телескопа.

Тъй като далечното инфрачервено лъчение лесно се замъглява от топлината, излъчвана от самия телескоп, PRIMA трябва да бъде криогенно охлаждан до -269 градуса Целзий, което е само на четири градуса над абсолютната нула.

Това обаче дава предимство - инструментите могат да използват свръхпроводящи сензори, наречени детектори на кинетична индукция (KIDs), които отчитат индивидуални фотони и точно регистрират тяхната енергия и време на пристигане.

С оглед на потенциалното пенсиониране на рентгеновата обсерватория "Чандра", AXIS би била подходяща мисия за запълване на празнината, ако "Чандра" бъде спряна.

AXIS ще работи съвместно с JWST, за да изследва черни дупки, съществували преди повече от 13 милиарда години. От друга страна, PRIMA ще обхваща дължини на вълните, които в момента не са изследвани - далечната инфрачервена астрономия може да се извършва само в космоса, тъй като топлината на Земята засенчва тези наблюдения - и също ще работи заедно с JWST, за да изследва звездо- и планетообразуващи региони във Вселената.

Която и мисия да бъде избрана, тя ще изпълни ценна работа и ще разкрие нови тайни за Вселената.