Размерът на древните сибирски кучета е намалял преди 7400 в сравнение с вълците и те са станали зависими от хората за храната си, която е била предимно морска, съобщиха АФП и БТА, позовавайки се на канадски учени.

Изследването на учените от университета на Алберта обяснява как се е развила популацията на първите кучета.
"Дългосрочните промени в хранителния режим на кучетата често са опростявани - казва ръководителят на изследването Робърт Лоузи.

Предишните изследвания са се фокусирали върху две хипотези за прехода на вълците към кучета.
Първата е, че по-дружелюбните вълци, които са се приближавали до хората за месо, са се изолирали от своите събратя и в крайна сметка са били опитомени. Втората е, че след селскостопанската революция някои кучета са развили по-добра способност да храносмилат зърнени храни.

За да проучат по-задълбочено начина на хранене на древните кучета, Робърт Лоузи и колегите му са анализирали останките на около 200 кучета, живели преди 11 000 години, и на подобен брой вълци.

"Претърсихме колекции в цял Сибир, анализирахме костите, взехме проби от колаген и анализирахме протеините в лаборатория", обяснява той.

Учените откриват, че кучетата отпреди 7000-8000 години "вече са били доста малки, което означава, че просто не са могли да правят това, което са правели повечето вълци", обяснява Робърт Лоузи.

Това означава, че те са били по-зависими от хората за храна или са ловували по-скоро дребна плячка, отколкото едри животни, с които вълците са се справяли.

Изследователите установиха, че кучетата са яли "риба, ракообразни, тюлени и морски лъвове, които не са могли лесно да уловят сами", отбелязва Лоузи. Те са се хранили по този начин "на места в Сибир, където езерата и реките са замръзвали през седем-осем месеца в годината".

Вълците от своя страна са ловували на стада различни видове елени по онова време (и все още ловуват).

Тези нови начини на хранене са донесли на кучетата предимства и недостатъци.

"Ползи, защото са имали достъп до човешка храна, която обикновено е била лесна за приготвяне, но в замяна на това са се заразявали с всички тези нови болести и са имали проблеми, като недохранване", казва изследователят.

Въпреки че новите бактерии и паразити, с които са се сблъскали, са помогнали на някои от тях да се адаптират (например чрез по-добро усвояване на въглехидратите), други популации не са оцелели.