Напоследък, в хода на все по-изострящата се конкурентна борба между големите корпорации в сферата на атомната енергетика, зачестяват опитите на водещи западни компании да лансират проекти за използването на тяхно ядрено гориво в реакторите руско производство, които са широко разпространени в атомните електроцентрали на Централна и Източна Европа.

Така, на 30 март 2008, тогавашният президент на украинската НАЭК „Енергоатом” Юрий Коврижкин и вицепрезидентът на американската „Уестинхауз” Андерс Джексън подписаха споразумение за доставката в Украйна (през периода 2011-2015) на американско ядрено гориво, достатъчно за годишното планово частично пренатоварване на поне три украински енергоблока.

Редица западни експерти обаче подчертават, че адаптацията на американското гориво към руските ядрени реактори тип ВВЭР-440 и ВВЭР-1000 се сблъсква с много сериозни проблеми. В частност, резултатите от двегодишното използване на американски касети с гориво в чешката АЕЦ „Темелин” бяха обявени за „крайно неудовлетворителни”, заради многобройните повреди, водещи до честото прекъсване на работата на централата.

В крайна сметка, нейният собственик (чешката компания CEZ) реши да възобнови покупките на гориво от Русия и дори започна експлоатацията на руските касети с ядрено гориво цяла година преди планирания срок, въпреки очевидните финансови загуби.

Със същите проблеми се сблъскват инженерите от „Уестинхауз” и при опитите да адаптират горивните си технологии към работните условия в активните зони на реакторите ВВЭР-1000 в Южноукраинската АЕЦ. Така, по време на първия етап от реализацията на американско-украинската квалификационна програма (UNFQP) реакторът на третия енергоблок на тази АЕЦ беше захранен безплатно с шест касети с ядрено гориво на „Уестинхауз”, като резултатите от експлоатацията им следва да бъдат обявени официално през 2009.

Още днес обаче, американските специалисти признават, че доставеното от тях гориво е неефективно и следва да се замени. Паралелно с това, местните експерти посочват, че използването на горивото и технологиите на „Уестинхауз” в снабдените с руски реактори украински АЕЦ води до сериозни технически проблеми и значително намалява нивото на сигурност на централите.

Според мнозина, включително и в самата Украйна, договорът между „Енергоатом” и „Уестинхауз” е по-скоро PR-акция, отколкото реално намерение на Киев да доставя американско ядрено гориво за своите АЕЦ. Възможно е, той да бъде използван като инструмент за натиск срещу руския гигант ОАО ТВЭЛ (с който украинците преговарят за доставянето на ядрено гориво след 2010) за да свали цените на доставките.

Но, ако все пак нещата опрат до реалното и масово използване на горивото на „Уестинхауз”, рискът от сериозна авария в украинските АЕЦ ще нарасне многократно.

В тази връзка експертите посочват, че произвежданата от американската компания касета с ядрено гориво TBC-W, се е оказали най-лошата измежду всички подобни конструкции, предназначени за руските реактори ВВЭР.

Както е известно, освен за Южноукраинската АЕЦ, такива касети епизодично биваха доставяни за финландската АЕЦ „Ловиза”, както и за чешката АЕЦ „Темелин”. Но след появата на много сериозни проблеми, свързани с плътността и сигурността на американските касети (през 2007, от общо 61 касети, използвани в АЕЦ „Темелин”, 51 се оказаха дефектни), чехите решиха предсрочно да преминат към касети ТВСА, доставяни от руската ТВЭЛ, която, през 2006, спечели търга за доставка на касети с ядрено гориво за АЕЦ „Темелин” (в периода 2010-2020), както и този за доставка на гориво за финландската АЕЦ „Ловиза”.

Успехът на руснаците стана възможен благодарение усъвършенстването на конструкцията на доставяните от тях касети, което позволи значително увеличаване на икономичността и сигурността им. Основна характеристика на новите касети ТВСА е по-високата производителност, която удължава работата на енергоблока в периода между презарежданиято му с гориво.

ТВСА имат циркониев корпус, осигуряващ необходимата твърдост на конструкцията през целия експлоатационен период и позволява използването на интегриран изгарящ поглътител. Благодарение на тези усъвършенствания, се повишава сигурността на активните зони на реактора и се намалява времето за презареждане на горивото, а по-високата степен на изгаряне съдейства за повишаване на икономическия ефект от работата на АЕЦ.

Модернизацията на касетите ТВСА позволи експлоатационният им срок да се удължи от 3 до 4-5 години и дава възможност за маневриране с работната мощност на атомните енергоблокове в денонощен режим, което е изключително актуално за съвременните енергийни системи. Всичко това позволява постигане на оптимална финансова възвращаемост от експлоатацията на АЕЦ.

Копирането на руските технологии

Едва ли е чудно, че след провала си в АЕЦ „Темелин” и „Ловиза”, специалистите от „Уестинхауз” решиха да се ориентират към най-простото, според тях, технологично решение – копирането на руските технологии, използвани за реакторите ВВЭР-1000.

Фактът, че предлаганите сега на Украйна американски касети с ядрено гориво, на практика, са „клонирани” руски касети, потвърди дори прес-центърът на НАЭК „Энергоатом” в Киев. През април 2008, той съобщи, че „шестте американски касети, които се използват експериментално в Южноукраинската АЕЦ, на 90% наподобяват тези на ТВЭЛ и драстично се отличават от използваните преди това от „Уестинхауз” в АЕЦ „Темелин””.

Руските експерти обаче смятат, че американските им конкуренти не са успели да „клонират” както трябва техните разработки и „коефициентът на сходство” между касетите на „Уестихауз” и предлаганите в момента касети на ТВЭЛ едва ли е повече от 50%.

Впрочем, фактът, че в конкурентната битка на пазара за ядрено гориво за реакторите ВВЭР, „Уестинхауз” действително се е ориентирала към „клониране” на руските технологии, косвено се потвърждава и от периодично появяващата се в редица руски и западни медии информация, че американската компания усилено се опитва да привлече на работа атомни специалисти от Русия.

Само по себе си, „клонирането” на технологии винаги може да провокира конфликти, свързани с проблемите на интелектуалната собственост. Още по-сериозен скандал обаче би могъл да се разрази, ако се докаже, че необходимите за „клонирането” данни са били получени по незаконен начин, например от трета страна, в нарушение на поетите от нея договорни задължения пред създателите на съответната технология.

Така, според руската агенция AtomInfo, през пролетта на 2008, високопоставен служител на „Росатом” е изказал предположение, че негативната руска реакция срещу подписването на договора за доставка на американско ядрено гориво за украинските АЕЦ не е свързана толкова с опасенията, че Москва може да загуби част от „традиционния” си пазар, колкото с проблеми, касаещи интелектуалната собственост.

Според него: „ако се потвърдят подозренията, че някои украински чиновници или организации са помагали на американците при събирането на секретна информация за специфичните особености на руските ядрени касети, това може да доведе до скандал на най-високо равнище”.

* Център за анализи в енергийната сфера