Ключът към базовото щастие е да държиш стреса на разстояние чрез общуване с тези, на които имаш безрезервно доверие и са подкрепа дори само с това, че ще те изслушат, сочи 84-годишно проучване на Харвардския университет

Здравето не е само липса на болест или на недъг, а състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Цитатът е част от устава на Световната здравна организация. Съответно отговорът на въпроса какво ни прави щастливи, е част от условието да сме.

Привидно щастието е индивидуална парадигма. Безспорно е така, когато става дума за моментно състояние, удоволствие от преживяване или състояние. На екзистенциално ниво обаче важат прости и общовалидни фактори. Това е изводът от най-продължителното в света проучване на хиляди човешки животи, което навлиза в своята 85-а година.

Оказва се, че щастливият живот се свежда до това да правиш нещата, които обичаш, с хората, които харесваш. Това е краткият отговор, който дава психиатърът д-р Робърт Уолдингер, настоящ директор на изследването на Харвардския университет.

Най-вероятното обяснение на ефекта е, че общуването в дружелюбна среда ни помага да управляваме стреса. Самото съществуване на такъв кръг от близки хора, колкото и малък да е, е огромна подкрепа. Знаеш, че имаш на кого да се обадиш дори и само да изслуша страховете ти или да сподели радостта ти.

Обратно - чувството за самота и изолираност, липсата на общуване са изтощителни за психиката и вредят на здравето.

Темата какво ни прави щастливи - в частност здрави, е обстойно разнищена в премиерната за седмицата книга в САЩ, написана от Уолдингер в съавторство със съмишленика му и негова дясна ръка в проучването д-р Марк Шулц.

Чрез събраните данни от хиляди проведени интервюта през определени интервали се стига до обяснението на доскоро иронично подминаваните твърдения, че поддържането на истински приятелски отношения, на кръг от безрезервно близки хора може да повлияе на човешката физиология до степен да намали вероятността да развием коронарна артериална болест или артрит например. Видеото, в което Уолдингер излага вижданията си за връзката между щастието и здравето, има над 44 милиона гледания.

Проучването започва с идеята да бъдат обединени в едно две изследвания, които първоначално стартират самостоятелно през 1938 г. в САЩ. Участниците в едното са студенти в Харвард, бели младежи от привилегировани семейства (един от тях е бъдещият президент Джон Кенеди), в другото – момчета от бедните квартали в Бостън с проблемно поведение или от семейства в неравностойно положение. С времето съставът се разширява с жени и потомци на първоначалните участници.

През годините са били многократно проследявани в реално време: какво става с тяхното здраве, работа, пари, подробности за приятели и съпрузи, религиозни и политически убеждения, как са се чувствали при раждането на децата си, за какво са се тревожили посред нощ и каквото още е хрумвало на изследователите.

Така изкристализира изводът, че трайният универсален фактор да се чувстваме идеално са взаимоотношенията с други хора на база доверие и подкрепа. Не е важно колко приятели имаш, с колко хора общуваш по принцип, а колко от тях чувстваш наистина близки. Разбира се, това не изключва хедонистичната форма на щастие - сега, в този момент, си прекарвам чудесно и се чувствам блажен.

Нуждаем се и от двата вида наслада, но водеща е първата.

А парите? Тези психиатри, които анализират щастието, толкова ли са далече от реалния живот? Напротив, “снемат” показания точно от неговия водовъртеж през преживяванията на хора с различен социален статус. Разбира се, каквито и проучвания да се вземат предвид, хората са нещастни, когато се борят за оцеляване, но остава невидимо, че над определено ниво на доходи, което дава възможност за нормален живот, щастието не се повишава съществено.

Наблюденията от това най-продължително и задълбочено надлъжно изследване на човешкия живот, правено някога, са в хармония с констатациите в световните доклади за щастие, изготвяни от Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие.

В последния годишен доклад се засягат и другите фактори за щастие. Генетични изследвания, включващи близнаци или кръвни роднини, разкриват, че около 30-40% от разликите в щастието между хората в дадена страна се дължат на генетични различия.

Търсят се и други обяснения на индивидуалните разлики в щастието и благосъстоянието на отделните хора.

Например някои проучвания допускат, че положителните емоции са свързани по конкретен начин с нивата на хормоните - по-високи количества от хормона на щастието серотонин и по-ниски на хормона на стреса кортизол. Докато хроничната активност на имунната система - често синоним на възпалителни маркери, може да е предпоставка за по-ниска удовлетвореност от живота.

Когато организации, учени или правителства се опитват да определят напредъка чрез създаване на нов набор от индикатори, те все по-често включват щасктието. Това отразява силния обществен апетит към модерната концепция за прогрес и нарастващия пул данни за щастието, изтъкват в доклада си авторите от мрежата за устойчиво развитие.