На 12 февруари тази година любители астрономи от цял свят започнали да съобщават за събитие, което колегите им професионалисти очакваха отдавна – едва забележимата звезда RS в съзвездието Змиеносец внезапно става достъпна за наблюдение с просто око. Тази звезда проявява повишена активност вече за пети път през последните 108 години, пише SpaceDaily.

Астрономите наричат тази звезда RS Oph. Тя се намира на разстояние около 5 000 светлинни години от Земята. Това не е една звезда, а двойна звездна система, включваща бяло джудже и значително по-голям червен гигант. Орбитите на двата обекта са разположени сравнително близо една до друга. Бялото джудже поглъща газовата обвивка на червеният гигант, която се състои предимно от водород.

За няколко десетки години джуджето “събира” достатъчно количество газ, способно да даде начало на термоядрена реакция. По време на взривното начало на тази реакция енергията, излъчвана от звездата превишава хиляда пъти енергията на нашето Слънце. Взривът е съпроводен от изхвърляне на газообразно вещество, което се движи със скорост от няколко хиляди километра в секунда, което се равнява на 2% от скоростта на светлината.

От момента на взрива десетки телескопи – както наземни, така и от орбита – следят изменението на яркостта на RS Oph. Наблюденията се извършват не само във видимия спектър, а и в инфрачервения, рентгеновия и радиодиапазона. Астрономите вече разполагат с данни, получени в периода на предишният взрив през 1985 година, но тогава не са проучени ранните етапи на взрива.

Периодичните взривове на бялото джудже протичат в газовата атмосфера на гигантския му съсед. Изхвърленото вещество с много висока скорост се устремява във водородната атмосфера, което предизвиква вторичен излъчване в рентгеновия и радиодиапазоните.

“На база данните от 1985 година очаквахме два взрива – на бялото джудже и в атмосферата на гиганта. Температурата на изхвърленото вещество достига до около 100 млн.oС, което е почти 10 пъти по-висока температура от тази в центъра на Слънцето, - коментира астрофизикът Майкъл Боуд. – И не останахме разочаровани”.

В началото на наблюденията от борда на космическата станция Swift на НАСА е зафиксирано много мощно рентгеново излъчване. В продължение на няколко седмици то остава на това ниво, след което започва да отслабва. Спектралният анализ показва, че това се дължи на изстиването на газа. Месец след взрива мощността на рентгеновото излъчване отново рязко нараства. Учените смятат, че това се дължи на продължаващата термоядрена реакция на бялото джудже. Излъчването обаче е нестабилно и се мени на всеки 35 секунди. Едно от възможните обяснения на този факт е, че ядрените реакции, протичащи в бялото джудже са нестабилни.

Взривът се изследва и с радиотелескопи, разположени в Европа, Северна Америка и Азия, в това число и от телескопа Merlin (Англия). За инфрачервеният спектър се използва телескопът Кек на Хаваите, които събира нужната информация за определяне на химическия състав и температурните фрагменти на взрива.

Друга забележителност на обекта RS Oph е, че с течение на времето може да се превърне в свръхнова. Колапсът на свръхновите се случва в резултат на това, че вътрешните гравитационни сили на бялото джудже престават да уравновесяват силите на излъчване. Това се случва или поради изчерпване на горивото за термоядрения синтез или при увеличаване на масата на джуджето, нещо, което се наблюдава в конкретния случай. Това са постулатите на съвременната теория. Да се докаже или опровергае истинността им може да помогнат наблюденията на RS Oph.