Според учения тя е била унищожена, а единствените останки от нея са Фобос и Деймос

Марс не е перфектна сфера, а вместо това има вариации, които го правят триаксиален по природа. Тази странна особеност, заедно с факта, че на Червената планета са най-високите върхове и най-дълбоките каньони в Слънчевата система, представляват "планетарен пъзел". Според астронома от Военноморската обсерватория на САЩ Майкъл Ефроймски, те са "осезаемо доказателство", че Марс някога е имал голяма луна, която по някакъв начин е избягала.

В проучване, който все още предстои да бъде рецензирано, Ефроймски посочва огромната издутина на Марс близо до екватора на планетата, наречена Тарсис. Там се намират три от най-големите вулкани в Слънчевата система. Минали изследвания предполагат, че потоците лава или други вътрешни сили са отговорни за образуването на издутината.

Но има други изследвания, които предполагат, че отнемането на този регион от Марс няма да промени триосната форма на планетата, което накара Ефроймски да подозира, че може би отдавна изгубена луна, която той нарече Нерио, е отговорна за образуването на тази издутина по време на Много ранна история на Марс, когато планетата все още не се е втвърдила.

Чрез поредица от изчисления Ефроймски демонстрира, че ако Нерио наистина е съществувал и е бил поне една трета от размера на нашата Луна, той е могъл да упражни достатъчно сила, за да създаде издутината, която след това е насърчила образуването на вулкани на планетата. Обектът е съдействал и за появата на другите топографски особености на Марс.

Но какво се случило с тази отдавна изгубена луна?

Ефроймски има една интересна теория: нещо се е разбило в Нерио и всичко, което е останало, са днешните марсиански луни, Фобос и Деймос, които са относително малки.

Единственият начин да се докаже теорията на Ефроймски е с извличането на повече марсиански данни.

Вече има няколко активни мисии за разкриване на мистериите на Марс, от това как планетата е загубила ранната си атмосфера до това дали има вода, скрита в прашните ѝ скали.

Може би повече неща ще бъдат разкрити, когато Япония стартира своята мисия за проучване на Марсианските луни през 2026 г., с цел изучаване на Фобос и Деймос. Планирано е дори събиране на проби от Фобос, които да се върнат на Земята.

Всички данни от този проект и допълнителни констатации от други мисии могат да допринесат много за отговорите на въпросите, които Ефроймски повдигна в своята статия, а след това и на някои, като ни доближат до разбирането на нашия планетарен съсед.