Учени от Токийския университет доказват имуномодулиращ ефект на бета-дамаскона. Те възнамеряват да изследват ефектите на естествения фитохимикал върху заболявания като псориазис, болестта на Крон - възпалително заболяване на червата, множествена склероза

Ако някой се умилява от перспективата ЕС да поиска етикет с череп върху продуктите с розово масло (от ароматната вода в десерти до парфюмната съставка в козметиката от висок клас), този някой вероятно не е българин. Или никога не си е задавал въпроса случайно ли огромна част от държавата се нарича Долина на розите. То като цяло не е много читава идеята за замяна на издържали проверките на живота натурални продукти с “полезна” ерзацсинтетика. Но пък да дамгосаш етеричните масла, извлечени от лечебни растения само с водна пара, звучи повече от подозрително. Дори да не са го мислили точно в този план, японски учени са имали в главите си здраво чувство за реализъм, когато започват да търсят сред най-ароматните 150 растителни вида идеалния имуномодулатор. На принципа на елипсата в литературата новината завършва така: И победителят е бета-дамасконът. За откритието, проведено от екип учени от Токийския университет, съобщи учебното заведение.

Дамасконът е химикалът, който разпознаваме като аромат на роза. А названието на съединението звучи познато на българите от името на маслодайния вид роза дамасцена. Веществото се получава от разграждането на каротеноидите. Дамасконите са няколко подвида и принадлежат към семейството на розовите кетони, което включва също дамасценони и йони.

Първоначалното попадане на бета-дамасконът сред 150-те кандидата за изследване не е смайваща новина - растението от десетилетия се ползва във фармацията и козметиката. Съединението минава цедката и остава в късата листа на 20 по-по-най претендента. В поредица от тестове върху отбраните ароматни молекули екипът идентифицира нов и ефективен имуномодулатор.

Имуномодулаторите са тайната на доброто здраве. Най-общо казано, това са фактори, които насърчават имунната система да реагира адекватно на заплахите за организма. От една страна, да се бори с болестотворни бактерии, вируси, гъбички, от друга - да разпознава и унищожава навреме мутирали клетки с потенциал за рак.

Обаче интуитивната мисъл, че най-здрави са хората с най-силна имунна система, е по-скоро подвеждаща. При свръхактивност имунната система може да стане ненужно мнителна и да “разпознае” като враг свои собствени клетки. Механизмът е в основата на автоимунните болести. За част от лекарите те са предизвикателство от мащаба на рака. Лечението е трудно, продължително и невинаги успешно.

Друг минус на свръхнатегнатата имунна реакция е защитните клетки да разпознаят правилно само външни агресори и мутанти, но да хвърлят в битката с тях непропорционално големи усилия, които водят до цитокиново цунами. Резултатът отново е лош, защото в крайната си степен води до шок.

В този смисъл най-добрата имунна система е балансираната. Според лекарите веществата, които работят за премерен отговор в необходимата посока, са именно имуномодулаторите. Двупосочната им роля веднъж е за по-голяма активност на имунните клетки, друг път - за възпиране на прекомерен ентусиазъм в битката.

Имуномодулираща роля имат много натурални съединения, както и стотици добавки и лекарства, но само специалист може да открои правилно решение какво, кога, как и дали да взема човек. Особено ако няма имунни проблеми.

Към момента за универсални имуномодулатори се приемат антиоксидантите - съединения с противовъзпалителни функции. Много натурални храни и лечебни растения съдържат различни групи антиоксиданти и те са сравнително добре изучени. Най-известният е ресвератролът - вещество в плодовете с наситеночервен или интензивнолилав цвят. Идеята за ароматни молекули с подобно действие вероятно е родена в глъбините на ароматерапиите, но вече се работи за разширяване на сферата на въздействие. За надграждането спомага напредъкът на молекулярните и имунологичните методи.

В случая с бета-дамаскона японският екип на Чихару Нишияма стъпва на фундаменталното знание, че дендритните клетки изпълняват важни имунни функции, но тяхната хиперактивност може да доведе до възпалителни и автоимунни заболявания. Тези клетки се разполагат като стражи на различни места в тялото при инфекции и участват във вродения и адаптивния имунен отговор. Изследването с мишки показва, че препарат с молекулата може да потисне свръхактивната реакция на дендритните клетки. На практика - да има имуномодулираща роля. В допълнение японският екип доказва, че ароматното съединение намалява производството на възпалителни цитокини и фактори на тумор некрозата. 

Учените са убедени, че откритията им ще доведат много скоро до приложението на този ароматен вид дамаскон като безопасно и ефективно имуномодулиращо лекарство много скоро. Те възнамеряват да изследват ефектите на бета-дамаскона върху различни имунологични заболявания като псориазис, болестта на Крон - възпалително заболяване на червата, множествена склероза.

Сред ароматните фитохимикали, от които в други проучвания през последните години е отбелязан имуномодулиращ потенциал, са куркуминът и ментолът.