За първи път най-ранни следи от нашия вид, съвременният човек хомо сапиенс, се намират в Европа и то в пещерата „Бачо Киро“. Имаме без всякакво съмнение по съвременен начин установени ДНК. Пластовете са датирани за първи път отпреди 47 хиляди години. Това заяви ръководителят на разкопките в пещерата Николай Сираков, предаде БГНЕС.

Групата международни археолози е работила в пещерата „Бачо Киро“, която се намира в непосредствена близост до Дряновския манастир, през 2015. Тогава учените попадат на четири костни фрагмента и зъб. По-късно резултатите от радиовъглеродното датиране показват, че те са на четирима представители на хомо сапиенс.

Пещерата „Бачо Киро“ е първата облагородена пещера у нас и годишно е посещавана от над 50 000 туристи. Местните жители разказват, че научното откритие ги изненадало, но се надяват то да доведе и до увеличаване на интереса към Дряново като туристическа дестинация.

„Изследванията са правени преди няколко години, като действително и нас ни изненадаха“, каза Трифон Панчев – кмет на община Дряново.

„Тя се е образувала преди 1,8 млн. години, когато този район целият е бил дъно на море. Когато водите на това море са се оттеглили, са се появили всичките тези следи, образувани от варовик“, подчерта екскурзоводът Желязко Великов.

Досега се смяташе, че първите съвременни хора са пристигнали на Стария континент преди около 45 хил. години, а заради различни фосили се предполагаше, че неандерталците са изчезнали от Западна Европа преди 39 хил. години. Според изследването обаче се оказва, че неандерталци и хомо сапиенс са живели доста по-дълго време заедно, отколкото се предполагаше. /БГНЕС