Учените все още не са наясно как действа метода на запазване, който изглежда е уникален за мозъка и за никоя друга телесна тъкан

Експертите от дълго време смятат, че човешкият мозък е един от първите органи, които изгниват и се разлагат след смъртта. Нови изследвания обаче показват, че случаят не е такъв, пише "Дейли мейл".

В действителност се оказва, че мозъците се запазват доста добре, според екип от учени от Оксфордския университет.

Досега всеки път, когато археолозите са откривали стар, добре запазен мозък, той е бил смятан за нещо странно, или за продукт на целенасочени усилия за запазване от страна на древните хора.

Екипът, който стои зад новото изследване, е проучил археологически архив, обхващащ над 4000 човешки мозъка, много от които датират отпреди 12 000 или повече години, за да установи истината за разлагането на този орган. Повечето от тях са намерени в Европа, и нито един на Антарктида.

Изследователите са стигнали до заключението, че тъканите, изграждащи мозъка, се съпротивляват на разлагането много по-добре, отколкото се е смятало досега.

Учените са установили също, че условията на околната среда на местата, където са открити мозъците, могат да доведат до още по-доброто им запазване.

Като цяло археолозите откриват меки тъкани като мускули и вътрешни органи много по-рядко, отколкото кости и кожа.

Обикновено разлагането се забавя или спира само чрез процеси като мумифициране, балсамиране или замразяване.

Много рядко тези процеси могат да се случат по естествен път, например с останките на хора, погребани в суха, богата на минерали почва, или в торфени блата.

Дълго време обаче се е смятало, че мозъкът е едно от първите неща, които се разлагат след смъртта.

За да опровергае това твърдение, екипът зад новото изследване е потърсил в научната литература сведения за запазени тъкани на човешката нервна система.

Разполагайки с тези сведения, изследователите са анализирали химическите и физическите характеристики на въпросните останки и са проучили местата, къде те са били намерени - не само като географска локация, но и като климатични условия по времето, когато е настъпила смъртта.

Сред пробите са идентифицирани пет различни вида запазване, сред които замразяване, обезводняване и загадъчна категория, обозначена просто като "неизвестна".

Мозъците, запазени чрез неизвестни процеси, съставляват почти една трета от архива. Екземпляри от тази категория са открити в потънали кораби, гробници и дървени и оловни ковчези.

В тези древни човешки останки мозъкът често е единствената мека тъкан, открита от археолозите.

Обезводняването е най-разпространеният вид консервация, съставляващ 1667 от пробите или 38 процента.

Забележително е, че "неизвестните" мозъци са се оказали сходни по консистенция и химичен състав.

Във въпросната група попадат 1308 от мозъците, т.е. почти една трета от тях.

В тези проби те са единствените останки от меки тъкани, останали от скелетите, както и най-старите - някои на възраст до 12 000 години.

Учените обаче все още не знаят как действа този метод на запазване, който изглежда е уникален за мозъка и за никоя друга телесна тъкан.

Тези мозъци не са открити в специфична среда, а по-скоро често сред останки в масови гробове.