Той постоянно редактира света според това, което очаква, от какво се страхува и какво смята за важно

Една от най-шокиращите идеи в модерната невронаука е, че мозъкът не просто реагира на живота. Той активно участва в създаването на версията на живота, която човек преживява всеки ден.

Не защото мислите магически променят Вселената. А защото променят вниманието, решенията, поведението, паметта, нивото на тревожност и способността да забелязваме възможности.

И точно тук науката започва да звучи почти като нещо мистично.

През последните две десетилетия психолози, невролози и когнитивни учени стигат до все по-неудобен извод: човек не вижда реалността обективно. Мозъкът постоянно редактира света според това, което очаква, от какво се страхува и какво смята за важно.

Това означава, че двама души могат да живеят в почти еднакви обстоятелства и да преживяват напълно различен живот.

Мозъкът непрекъснато изрязва огромна част от реалността

Всяка секунда мозъкът обработва колосално количество информация - звуци, лица, светлина, движения, текстове, миризми, интонации, опасности, спомени, сигнали от тялото. Ако възприемахме всичко съзнателно, нервната система би блокирала.

Затова мозъкът започва да филтрира.

Тук влиза в действие т.нар. ретикуларна активираща система - мрежа в мозъчния ствол, която участва в регулирането на вниманието и будността. Нейната задача е да решава кое е важно и кое да остане на заден фон.

Това е причината човек, който си купи червена кола, внезапно да започне да вижда червени автомобили навсякъде. Светът не се е променил. Променило се е вниманието.

Същото се случва и с тревожността, самочувствието и очакванията.

Човек, убеден, че “все на него се случва лошото”, започва да регистрира много по-силно неприятните събития. Те се помнят по-дълго, преживяват се по-интензивно и постепенно изглеждат като доказателство, че животът действително е срещу него.

Тук се появява една от най-важните концепции в психологията - confirmation bias, или склонност към потвърждение. Още през 60-те години британският психолог Питър Уейсън доказва, че хората несъзнателно търсят информация, която потвърждава вече съществуващите им убеждения. С други думи, мозъкът обича да доказва, че сте прави. Дори когато това ви вреди.

Мозъкът може да бъде “обучен” да вижда повече опасности

Тук науката става още по-тревожна.

Изследвания на невроучени като Джоузеф Леду показват, че при хроничен стрес амигдалата - зоната в мозъка, свързана със страха и оцеляването, става свръхактивна. Това буквално променя начина, по който човек възприема света.

Тревожният мозък започва да работи като система за ранно предупреждение. Забелязва по-бързо негативните сигнали, по-лесно интерпретира неутрални ситуации като заплаха и помни неприятните преживявания по-дълго.

Затова двама души могат да влязат в една и съща стая и да излязат с напълно различно усещане. Единият ще запомни усмивките, другият - един студен поглед.

И двамата ще бъдат убедени, че виждат “истината”.

Най-интересната част е, че мозъкът не е фиксиран

Дълго време науката смята, че мозъкът е относително непроменим след детството. Днес вече знаем, че това не е вярно.

Една от най-големите революции в невронауката е идеята за невропластичността - способността на мозъка да се променя физически под влияние на опита, мисленето, вниманието и повторението.

Неврологът Майкъл Мерзених, един от пионерите в тази област, показва чрез серия изследвания, че мозъкът непрекъснато пренарежда невронните си връзки според това, което използва най-често.

Това означава нещо едновременно вдъхновяващо и плашещо: вниманието буквално променя мозъка.

Колкото повече човек повтаря определен модел на мислене, толкова по-автоматичен става той. Невроните, които “се активират заедно, се свързват заедно” - принцип, известен още от работата на канадския психолог Доналд Хеб.

Именно затова постоянният негативен вътрешен диалог не е просто “лошо настроение”. Ако човек с години си повтаря, че е провал, че няма шанс или че светът е опасен, мозъкът постепенно започва да изгражда по-силни невронни пътища около тези модели.

Те стават автоматични.

Точно затова песимистичният човек често не усеща, че мисли негативно. За него това вече изглежда като реалистично виждане за света.

Може ли човек да “тренира” мозъка си за повече късмет?

Това звучи като заглавие на мотивационен семинар, но всъщност зад него стои реална психологическа работа.

Британският психолог Ричард Уайзман прекарва години в изследване на хора, които определят себе си като изключителни късметлии или като хронични каръци. Резултатите му са публикувани в книгата The Luck Factor и се превръщат в едно от най-интересните изследвания върху темата.

Уайзман установява, че хората, които се смятат за късметлии, не притежават мистични способности. Те просто възприемат света по различен начин.

Те са по-отворени към нови хора и ситуации. По-склонни са да забелязват случайни възможности. По-рядко се фиксират върху провала. По-често опитват отново.

В един известен експеримент Уайзман дава на участници вестник и ги моли да преброят снимките вътре. На втората страница обаче има огромен надпис: “Спрете да броите. В този вестник има 43 снимки”.

Хората, които се определяли като каръци, много по-често пропускали посланието. Те били толкова фокусирани върху задачата и напрежението, че мозъкът им буквално не забелязвал очевидната възможност.

Това е може би най-доброто обяснение на “късмета”, което науката е дала досега.

Понякога шансът не идва, защото Вселената ви е избрала. Понякога идва, защото мозъкът ви е достатъчно спокоен, гъвкав и отворен, за да го забележи.

Визуализацията променя мозъка повече, отколкото изглежда

Една от най-интересните теми в невронауката е как въображението влияе върху мозъка.

Още през 90-те години изследване на д-р Алваро Паскуал-Леоне от Harvard Medical School показва нещо удивително. Участници, които само си представяли как свирят определени упражнения на пиано, показвали реални промени в мозъчната активност, подобни на тези при хората, които действително практикували.

Мозъкът реагира на ярко въображение много по-сериозно, отколкото интуитивно предполагаме.

Точно затова елитни спортисти визуализират състезания, хирурзи проиграват операции мислено, а пилоти репетират аварийни ситуации в главата си.

Но науката прави едно много важно уточнение. Визуализацията не е магия. Тя не “привлича” автоматично успеха. Тя подготвя нервната система.

Когато човек многократно си представя определена цел, мозъкът започва по-лесно да разпознава възможности, свързани с нея, а поведението постепенно става по-уверено и по-фокусирано.

И може би точно тук се крие истинската сила на мисленето.

Не в това, че променя Вселената.

А в това, че може постепенно да променя самия мозък - а оттам и живота, който човек е способен да види пред себе си./24 часа